Ликвидният и операционен риск, способността да генерира печалба и капиталовата адекватност на ПИБ са разгледани в последната част от тайния доклад на БНБ за банката от 2012 г. (виж пълния текст тук) Както и за другите показатели на ПИБ, заключенията на инспекторите на БНБ са унищожителни. Въпреки това предишното ръководство на БНБ не е предприело нищо и умишлено си е затворило очите. Същото прави в момента и новото ръководство на БНБ при Димитър Радев.

Биволъ публикува първата част на доклада преди оповестяването на резултатите от стрестестовете на българските банки (виж тук) и втората част след тях (виж тук). Междувременно БНБ призна за съществуването на доклада (виж тук), както и за още един изготвен през 2015 г. БНБ обаче отказа да предостави съдържанието на двата доклада, въпреки надделяващия обществен интерес, позовавайки се на клаузи на класификация на информацията и банковата тайна. Фактът, че регулаторът е прикривал наличието на тези толкова важни доклади, сам по себе си прехвърля огромна потенциална отговорност на ръководството на БНБ, което е напълно запознато с реалното състояние на ПИБ, но предпочита да не предприема адекватни мерки за да предотврати възможна гибелна банкова криза в страната.

Автентичният документ на БНБ, който Биволъ разкри, беше цитиран от много малко български медии (виж тук в Капитал и тук в Медияпул). Като контраст на това информационно затъмнение, констатирахме жив интерес от страна на международните финансови и дипломатически среди, за които подготвяме пълен превод на английски на целия доклад.

Лъжем Европа, че от ПИБ става банка

От доклада става ясно, че при ликвидната криза през лятото на 2014 г., когато пред ПИБ се извиха опашки и банката остана без кеш, държавата е заблудила Европейската комисия, какво е реално констатираното от БНБ състояние, за да разреши държавна помощ.

Според информацията придобита от Биволъ, Иван Искров е гарантирал пред ЕК, че ПИБ обезпечава държавната помощ от 1.2 млрд. лв. със злато и български ДЦК. От доклада обаче се разбира, че ликвидните резерви на ПИБ в злато в края на 2011 г. са само 0,5%, а в български ДЦК само 9%.

Главна дирекция “Конкурентоспособност” на ЕК, която разреши през 2014 г. държавната помощ на базата на данните предоставени от българската страна отказа да коментира дали е знаела за доклада на БНБ и данните в него. От получения отговор все пак се разбира, че концентрацията на кредити е била идентифицирана и са отправени препоръки. В крайна сметка Комисията си измива ръцете, че не е компетентна да оценява текущото състояние на банката, макар че многократно беше сезирана с данни за фрапиращи нарушения. Тя прехвърля отговорността на проведените стрес тестове от БНБ.

Лъжем и след стрес тестовете, че от ПИБ става банка

В крайна сметка половинчатите данни от проведените стрес тестове показаха, че ПИБ трябва да набере 200 милиона капитал. Докладът от 2012 г. обаче е категоричен, че капиталовият недостиг е много по-голям, а перспективите да бъде попълнен са негативни. Лошият рейтинг на ПИБ не позволява на банката да се финансира на междубанковия пазар, подчертават инспекторите на БНБ.

Освен това проверката е установила и слаби ликвидни позиции: “Многократното предоговаряне на кредитни експозиции с голям размер и отлагане на плащанията по тях, както и договаряне на кредити с еднократен падеж, намалява реалните входящи парични потоци за дълги времеви периоди.”

Става дума разбира се за огромните кредити раздадени на български олигарси като Христо Ковачки, Васил Божков /Черепа/, Гриша Ганчев и собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Парите са били раздавани на цитираните в доклада фирми и офшорки свързани със собствениците на банката, с неработещия Металургичен комбинат в Кремиковци, ОЦК Кърджали, губещите предприятия на Ковачки, Черепа и Ганчев. Тези кредити бяха идентифицирани в мащабно разследване на Биволъ през 2014 г. на базата на особените залози вписани в Търговския регистър (виж тук).

БНБ е констатирала, че тези експозиции на банката некоректно са отчитани от ПИБ като редовни, вместо „необслужвани” или директно „загуба”. Една от „врътките” е преструктуриране на лошите и просрочени кредити от банката. Тогава се отпускат нови кредити, с които се рефинансират просрочените експозиции и тези нови кредити се класифицират като „редовни”. Още преди 4 г. БНБ е констатирала, че ПИБ прилага различни некоректни похвати. По-голямата част от тези похвати са свързани с многократни промени на условията по кредитите, което отлага във времето проявлението на реално съществуващия кредитен риск. Другият номер е  раздадени и необслужвани експозиции да се цедират на юридически лица, които купуват тези експозиции с……кредит, отпуснат пак  от банката.

С други думи бомбата неизбежно ще гръмне, но засега усилията са насочени в изкуствено подобряване на трагичните показатели, с цел заблуда на регулаторните органи и отлагане на взрива във времето . Съвсем категорично е споменато в доклада, че: „Банката финансира дейността си основно с привлечен ресурс от граждани и домакинства”. Изводите се налагат сами. Вследствие на тази пагубна практика, ПИБ е раздала основно на олигархични структури и свързани фирми и лица необслужвани кредити за милиарди, а парите за това финансово преливане идват от основно от гражданите и обикновените депозитари.

Дупка от 1,8 млрд лева през 2012

Според изводите на БНБ, капиталовите експозиции към кредити, които могат да се причислят директно към “загуба” и “необслужвани” е над 682 млн.лв или повече от половината прегледани кредити.

Инспекцията прегледа извадка от 140 кредита на 49 корпоративни кредитополучатели с брутна стойност 1 355 822 хил.лв., което представлява 38.86% от корпоративните кредити и 32% от брутните кредити.

След обобщаване на информацията инспекцията установи, че експозиции с брутна стойност 1 002 842 хил.лв. (74% от извадката) не отговарят на критериите на Наредба №9 за групата, в която са отчетени от банката, като във всички случаи се показват в по-нискорискова класификационна група:

• кредити с брутна стойност 320 699 хил.лв. (23.65% от извадката), класифицирани като „редовни”, отговарят на условията за група „под наблюдение”;
• експозиции на стойност 682 143 хил.лв., класифицирани предимно като „редовни” (50.30% от извадката) отговарят на условията за групи „необслужвани” и „загуба” (NPL).

Забележете, че тази огромна сума от 682 милиона e на базата на излиза от извадка от малко над една трета от всички корпоративни кредити. Така чисто математически може да се изчисли, че дупката в ПИБ още към 2011 г. била над 1.8 млрд. лв. При собствен капитал на банката около 700 млн. лв!

“Концентрациите на експозиции към няколко големи групи от корпоративни клиенти с различни индикации за обвързаност……. Голяма част от кредитния портфейл е формирана от кредити, предоставени на дружества с офшорна и чуждестранна регистрация или на местни дружества със собственици с такава регистрация, което затруднява в много голяма степен установяването на свързаности, съответно наличието на концентрации и излага банката на голям риск.”, са само част от установените от одиторите причини довели до капиталовата неадекватност. Конкретните констатации са разгромяващи и поставят ПИБ твърдо в списъка на силно проблемна банка.

Собственият капитал е недостатъчен

Банката не може да покрие рисковите си експозиции със собствения си капитал, сочи БНБ. Размерът на капиталовата база , който е установен е далеч по-малък от предоставения от самата банка. С една дума ПИБ се прави на “здрава ябълка”, като вкарва в заблуждение дори регулатора. Освен, че се опитва да излъже БНБ, ПИБ е формирала голяма част от капиталовата си база от средства на офшорни дружества. Като кипърската “Легнано ентърпрайз”, за която можете да прочетете (тук).

Фирмата се ръководи от станалия всеизвестен най-голям кредитен инвеститор в България – Георгиус Георгиу. Последният се оказа социално слаб жител на Никозия, но в същото време е надежден кредитополучател на ПИБ за над милиард. Естествено кредитите са невъзвръщаеми от въпросния “супер-бизнесмен”. Впоследствие Цеко и Ивайло директно си прехвърлят дяловете на акциите от двете офшорки.  27% от акционерния капитал са акции, принадлежащи на Легнано Ентърпрайз Лимитид, Кипър и Доменико Венчърс Лимитид, Британски Вирджински острови. Сделката е била одобрена от КФН през 2014 г. Заедно с епохално изрядна констатация (виж тук), която няма нищо общо със заключенията на БНБ.

Ниска доходност и невъзможност да се генерира печалба

“Традиционно банката провежда агресивна политика на привличане на ресурс, основно от граждани и домакинства, като предлага атрактивни лихвени условия, което оказва негативно влияние върху доходността.” – подчертават инспекторите на БНБ.

На обикновен език това означава, че банката не е банка, а пирамида, подобна на всички, които рухнаха в последните 20 г.и завлякоха вложителите си. В случая обаче доходността е ниска за банката като институция, но не и за нейните собственици и приближените им олигарси, които източват ресурса на вложенията, чрез кредитиране на свързани лица. Още веднъж: на прост език това означава Вие плащате – те харчат! И така до окончателния край.

Депозитите на гражданите и фирмите са изложени на съществен операционен риск, пише още в доклада. Причините са много, като големия брой клонове и служители, сложна организационна структура и слабия контрол върху процедурите за електронно банкиране. Изрично е посочен под линия случаят с кражбата на 1 млн. лв. от сметките на “Кулинар” АД, описан от Биволъ преди години.

“Липсата на техническа възможност за работа на основното програмно приложение с базата данни за клон Кипър в реално време” също е посочена като увеличаваща оперативния риск. Тук става дума за така наречената банка в банката в Кипър, през която се финансират свързани със собствениците лица, организирани престъпни групи и кражби на еврофондове, както доказаха предишни разследвания на Биволъ.

Банката отчита фиктивни печалби

ПИБ трябва да увеличи капитала си с 200 млн. лв. според резултатите от стрестестовете публикувани неотдавна от БНБ. За целта банката трябва да инвестира своята печалба, за която обаче не е сигурно, че изобщо съществува.

“Способността на банката за генериране на печалба е надценена.” – констатират инспекторите в увертюрата на частта “Способност за генериране на печалба”.

Този евфемизъм се прецизира със съвсем конкретни данни:

•       банката не спазва нормативните изисквания за класифициране на експозиции , което води до минимизиране на разходите за обезценка;

Тук е важно да се отбележи, че разходите за обезценка на ПИБ обнародвани в стрестестовете са нула, което означава или, че банката е излъгала одиторите от Mazars, или те са излъгали.

•       покритието на загубите от кредитен риск с обезценка е недостатъчно – над два пъти по-малко от средното ниво за банковата система ;
•       При адекватно провизиране на рисковите експозиции финансовият резултат на институцията би бил загуба.

Отново опираме до тези рискови експозиции – огромните кредити раздадени на олигарси и на собствениците, които де факто са ликвидирали банката и тя се поддържа на изкуствено дишане с държавна помощ и от наивността на хората, слагащи парите си в пирамидалната структура, която захранва олигарсите. Банката нагло лъже, БНБ си затваря очите, в крайна сметка плащат данъкоплатците.

“Инспекцията установи, че отчетеното ниво на класифицираните кредити от банката е нереално ниско и степента на провизираност на кредитния портфейл не съответства на високия кредитен риск поет от институцията, както и не осигурява достатъчен буфeр за покриване на риска от загуби. Влошеното качество на кредитния портфейл и недостатъчния размер заделени провизии може да доведе до реализиране на значителни по размер загуби, които да окажат натиск върху доходността на институцията и да застрашат капиталовата й позиция.” – тази рязка констатация е изведена под линия в бележките на стр. 28. Тя е своеобразен преход към анализа на капиталовите позиции, който установява, че

ПИБ няма достатъчно капитал, а каквото има се източва от собствениците

“В случай на правилно оценяване на кредитния риск в банката и съответно адекватното му провизиране, нивата на капиталовите показатели биха били значително по-неблагоприятни, спрямо официално докладваните пред БНБ”.

И тук стигаме до една много важна информация:

“Съществена част от капиталовата база е формирана от средства на офшорни дружества, като цената на дълговите инструменти е висока.

– Общо 27% от акционерния капитал са акции, принадлежащи на Легнано Ентърпрайз Лимитид, Кипър и Доменико Венчърс Лимитид, Британски Вирджински острови;
– 100% от хибридни инструменти , включени в капитала от първи ред;
– 59% от включения в капиталовата база подчинен срочен дълг  е към Hillside Apex Fund Ltd. и Growth Management Limited.”

Под линия са посочени нива на лихви от 13 до 14%.

За част от тези дружества Биволъ установи категорично, че са контролирани директно или индиректно от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев през подставени кипърски безработни лица.

С други думи, мажоритарните собственици на банката веднъж я източват чрез лихвите по капитала, предоставен от техни офшорки. Втори път си раздават кредити през други офшорки които не се връщат.

За последните нспекторите са установили икономическа свързаност, за каквато няма нито дума в стрес тестове представени от БНБ като гаранция за стабилността на банковата ни система.

“Концентрационният риск е висок и не е отчетен в достатъчна степен от институцията  (особено за кредитни концентрации на база икономическа свързаност), което предполага по-високо капиталово изискване от посоченото”;

В прав текст инспекцията на БНБ казва, че “е необходим значително по-висок капитал по втори стълб”.

Освен това капиталът няма как да бъде попълнен от печалбата на банката, защото:

“Печалбата на банката е недостатъчна като единствен засега източник за увеличение на капитала , предвид:
– Отразяване на надзорните корекции по стълб 1;
– Увеличение на капиталовите изисквания по стълб 2;
– Планирания растеж на актива с над 11% (688 млн.лв.) за 2012г.”

Последната точка е особено уличаваща БНБ в престъпно бездействие спрямо депозитите на гражданите. Централната банка е знаела, че ПИБ е пирамида, но я е оставила да расте и да завлича още ресурс от наивни вложители, примамени от високите лихви.

Престъпен сговор или престъпно бездействие на институциите?

На фона на тези унищожителни констатации за реалното състояние на ПИБ възниква въпросът дали и какво са предприели институциите БНБ, КФН и Министерството на финансите, които формират Консултативния съвет за финансова стабилност. Този формат включва министъра на финансите, председателят на КФН и управителя на БНБ. Неговата функция е дефинирана в чл. 31 от Закона за КФН и включва анализ на системните рискове за българската финансова система, обсъждане на мерки за въздействие и координирани действия според правомощията на трите институции при непосредствена заплаха или криза за финансовата система и финансови пазари.

През 2014 г. Стоян Мавдориев свиква Консултативния съвет за КТБ при далеч по-благоприятен доклад на БНБ (виж тук сравнителен анализ с доклада за ПИБ). Но тогава политическата директива от групировката около Пеевски беше да бъде фалиран бившият благодетел, след като спря да раздава безотчетни пари. В интерес на групировката и в тотална щета за бюджета и обществото.

Налице са достатъчни индикации, че Мавродиев е играл заедно с Искров по потулване на истината за ПИБ не само от широката публика, но и от Министерството на финансите. Това става ясно от отговора на

Симеон Дянков: Не знам нищо за доклада на БНБ

Пред Биволъ бившият финансов министър призна, че не е подозирал нищо за наличието на подобен доклад на БНБ. Явно ПИБ и подвластните на политическа манипулация институции, като КФН и Прокуратурата се държат като държава в държавата и се ръководят не от законите на Републиката, а от свои корупционни правила в тясно-олигархичен и политически интерес.

По оперативна информация на Биволъ, констатираната през 2012 г. капиталова дупка от над 1.8 млрд. лв. е нарастнала през 2014 г. на над 3 млрд. лв, в това число чисто абсолютно непровизирани кредити, заедно с прекредитираните фирми на Пеевски.
Де факто за тях са плащали и ще плащат депозантите в ПИБ и българските данъкоплатци.

Всичко, описано по-горе се е натрупвало през годините и е било добре известно както на българското “Финансово разузнаване”, така и на чужди централи. Няма как да се подмине точната и ясна констатация на посланик Джон Байърли в неговия доклад за “гнилите ябълки” сред българските банки от далечната 2006 г:

Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми… отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.

Тъй като всички институции мълчат и ще продължават да мълчат за изнесените разкрития, не ни остава друго, освен да пожелаем търпение и здрави нерви на законните инвеститори и притежателите на сметки в ПИБ. В ход е същия сценарий, по който са фалирали всички източени български банки досега. И със същия предизвестен край.

Още по темата:

Част 1: БНБ крие тайни доклади за трагичното състояние на ПИБ

Част 2: БНБ призна за убийствените доклади за ПИБ. Били тайни.

Част 3: БНБ през 2012 г: “ПИБ да си вдигне капитала и да спре да лъже”

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: EnglishRussianFrench