Българска Народна Банка има основания да се самосезира заради медийните изяви от последните дни, визиращи Корпоративна търговска банка и нейното ръководство и да наложи солени глоби на множество медии и на Прокуратурата по Закона за кредитните институции.

Такъв абсурден казус възникна след като в четвъртък (12 юни) главният прокурор Сотир Цацаров коментира публично процесуалните действия на прокуратурата, свързани с проверки по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков за организирана престъпна група. Стана ясно още, че са разпитани 12 души от Корпоративна търговска банка без мажоритарния й собственик Цветан Василев.

KTB остро протестира в специално комюнике, в което се казва: „При тези обстоятелства възниква обоснованото съмнение дали органите на досъдебното производство не се използват за участие в една абсурдна и противозаконна кампания за уронване на престижа и търговския имидж на една от най-големите и стабилни български банки.“

На следващия ден, петък 13 юни, държавното радио БНР разпространи информация, че мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев е проверяван за поръчано убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски, а в офисите на КТБ текат обиски. Информацията беше тиражирана от почти всички големи български медии. Разбра се, че по това дело са арестувани трима души.

В събота 14 съдът обаче постанови тримата арестувани да бъдат освободени защото „няма абсолютно никакво обосновано предположение, че тримата са извършили престъплението, в което са обвинени“. Оказа се, че срещу Цветан Василев няма никакви обвинения, а обиски в офиси на КТБ не са провеждани.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Тези изявления на държавното обвинение и на медиите до момента не са предизвикали никаква реакция на БНБ, която може да започне процедура срещу Прокуратурата и на БНР за административно наказание на основание на чл. 152а от Закона за кредитните институции – неверни твърдения, уронващи доброто име на банката.

БНБ като бухалка срещу медиите?

Ако БНБ не започне проверка, това означава двоен аршин и поръчково използване на тази институция за сплашване на определени медии. Преди две години Биволъ получи заплашително писмо от БНБ основано именно на този член от Закона.

Стана ясно, че БНБ е започнала проверка заради четири банки, описани като „гнили ябълки“ в доклад на посланик Байърли от 2006 г. Те подали жалба срещу Биволъ заради публикуването на доклада от Wikileaks.

Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ – пише в секретната грама посланикът. Той подробно описва собствеността и дейността на няколко банки „гнили ябълки“. Информацията за тях идва от шефа на българското финансово разузнаване д-р Васил Киров. Сред тези банки са Първа инвестиционна Банка на Цеко Минев, Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, Инвестбанк на Петя Славова и Централна Кооперативна Банка на групировката ТИМ – четирите банки подписали жалбата срещу Биволъ.

Специфичното при чл. 152а от ЗКИ е, че БНБ може да наложи солена глоба на всяка личност или институция, която си позволи да разпространява невярна информация или обстоятелства за банка. Не е нужно решение на съда, а дали обстоятелствата са верни или неверни на първо време решава самата БНБ. Чак впоследствие глобата може да се оспори в съда. Размерът на санкцията обаче е такъв, че може да фалира малките независими медии.

Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;

2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

Биволъ поиска от БНБ да се запознае с жалбата на банките, за да подготви защитата си, но му беше отказан достъп до документа. След остра реакция на международната правозащитна организация „Репортери без граници“, БНБ не даде ход на административната процедура по чл. 152а, но няма и данни тя да е била прекратена.

Жалбата на Биволъ до омбудсмана Константин Пенчев срещу този член от закона остана без последствия. Бившият шеф на ВАС отговори, че според него няма проблем, тъй като глоба се налагала само за „невярна информация или обстоятелства“.

В сегашния случай, информацията на БНР с източник от Прокуратурата за разследване насочено срещу Цветан Василев и обиски в офисите на КТБ беше обявена като невярна не само от банката, но и от съда.

Dura lex, sed lex*, БНБ трябва да свърши това, което и вменява Законът. Да подгони и глоби медиите и Прокуратурата, за да лъсне пред обществото абсурда на законодателната норма.

Обратното означава, че Чл. 152а е въведен за избирателно използване като бухалка срещу малките, независимите и непримиримите.

* Законът е суров, но е закон (лат.)

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly