Биволъ и OCCRP участваха в мащабно международно разследване на IRPI/ANCIR за бизнеса с диаманти на италианската мафия в Южна Африка и Зимбабве. В него редом с мафиотския бос Антонино Месикати Витале се появяват като „европейски инвеститори“ добре известни български лица – трафикантът на каптагон от времената на ДС Цветан Цанев и банкерката от Инвестбанк Димитрийка Андреева, представляваща „омански инвеститор“.

Разследването вдига завесата за връзката между „оманските пари“ и парите на ПГУ на ДС, откраднати от външнотърговските дружества, прикритие за наркотрафик и трафик на ценности. Мафиотски бизнес с протекцията на престъпната комунистическа държава, който днес логично си намира допирни точки с класическата италианска мафия.

„Няма никакви омански инвеститори, това са едни пари на Доган“ – изпусна се пред журналисти познавачът Вежди Рашидов, ужилен в аферата КТБ. Не е точно така. Тези пари не са на Доган. Това са парите на Първо главно, скрити в близкоизточни държави. Генералите от ДС дадоха на Доган, на Пеевски и на подбрани банки „гнили ябълки“ да ги управляват. Но временно. На Доган дори му беше демонстрирано в ефир с бутафорен пистолет как лесно се напуска ролята на управител.

Разкритата по-долу връзка между контрабандните канали на ДС, оманските пари и глобализираната организирана престъпност отговаря и на въпроса #КОЙ реално е #КОЙ и кое е корпулентна бутафория за пред публиката. Радостната новина е, че тази клика прави грешни ходове в чужбина и се осветява. Тъжната е, че няма да получи заслуженото си в България, докато самият главен прокурор е контролиран от нея. Мълчанието му след тази унищожителна публикация ще е най-добрият индикатор, че нещата стоят именно по този начин.

Схема на българската следа. Биволъ/OCCRP

Схема на българската следа. Щракнете, за да увеличите. Биволъ/OCCRP

Коментарът, заглавието и схемата са на редакцията. Схемата може да бъде видяна и тук.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Диамантите на Коза Ностра

Съвместно онлайн с Джулио Рубино и Сесилия Анеси

Допълнителни репортажи от Хадиджа Шарифе за Зимбабве, Атанас Чобанов за България Инфографики от Давиде Манчино

Анализ на данните от Стефано Гурсило

Този проект е дело на центровете за журналистика IRPI, ANCIR, CORRECTIV с QUATTROQUATTI и стана възможен благодарение на IDR грант и Journalismfund (Фонд за журналистика).

Публикувано във Fata Quotidiano Италия, Corrective Италия и Mail&Guardian Южна Африка

Въведение

Хараре, Зимбабве. Началото на януари 2011 г.. Мъж купува един милион карата кървави диаманти. В брой. С шумолящи зелени американски долари, една-единствена сделка на стойност десетки, ако не и стотици милиони. Той е млад, добре изглеждащ и невероятно богат и могъщ. Името му е Антонино Месикати Витале и е бос на сицилианската мафия, Коза Ностра (1).

Няколко седмици по-късно в Претория, Южна Африка, Антонино е седнал на една маса и се договаря с шестима други хора. Обсъждат договор, който ще доведе до ново начинание в търговията с диаманти, споразумение наречено „Диамантената възможност Зимбабве“. Сделката е между Зимгруп (Zimgroup), банда зимбабвийски бизнесмени, които отговарят за придобиването и рязането на необработени диаманти в Зимбабве, и Ингруп (Ingroup), група международни инвеститори, които осигуряват капитал и маркетингови умения (2).

След като резолюцията на ООН, позната като „Процесът Кимбърли“, влиза в сила през 2003 г., с цел спиране на потока от нелегални диаманти към законните пазари, Зимбабве постановява, че необработените диаманти могат да бъдат рязани и полирани само на местно ниво, без да бъдат изнасяни. Това правило важи не само за фирми, които притежават концесии, но и за търговците. Необработени диаманти, добивани или закупени, не могат да напускат Зимбабве. Поради тази причина, Зимгруп вече е осигурила правата за започване на нови процеси на обработка в Зимбабве, и слага на масата на преговорите апетитен договор с правителството, който й позволява да обработва 30000 карата нерязани диаманти на месец. От своя страна Ингруп осигурява не само стартов капитал, а и ново малтийско дружество, готово да пусне на пазара диаманти за богатите европейски клиенти гладни за скъпоценни камъни.

Но това не е всичко. Зад Ингруп на лъскавите бизнесмени стои могъщ капитал – този на италианската мафия.

С добър опит в представянето си като легитимни бизнесмени, италианските мафиоти присъстват на тези срещи заедно с представителни подставени лица. В Претория това е братовчедът на Антонино – Салваторе Феранте младши, самоиздигнал се южноафрикански търговец на диаманти. Той е този, който ще привлече инвеститори и купувачи и ще действа като пълномощник на мафиотската фамилия (3).

Диамантите са перфектното средство за пране на пари на италианската мафия. Те нямат фиксирана стойност. И дори да са кървави, забранени диаманти, когато са в ръцете на мафията те пътуват по паралелни пътища и накрая все пак се оказват на шията на някоя незнайна богата дама Какво е направила Коза Ностра през последните четири години за да се сдобие с диаманти от Африка на юг от Сахара? Разследване на журналистически центрове с нестопанска цел, като IRPI, от Италия и ANCIR от Южна Африка, със съдействието на немската CORRECTIV разкрива това за първи път.

Сицилианската нишка

Корените на Салваторе Феранти младши са в слънчева Сицилия, в град Палермо, той е периферен персонаж, който прави тази сделка възможна. Много е вероятно този човек дори да не може да намери Зимбабве на картата, но той знае със сигурност, че някъде в Африка роднините му ухажват инвеститори за ново диамантено начинание.

Самоличността на този човек не е известна на полицията и прокуратурата, но на журналистите е било казано, че той е добре познат стоматолог в Палермо, който е прекарал съзнателния си живот в поправяне на зъбите на мафиотските босове (4).

Този мистериозен човек е чичото на Феранте младши. Заедно, те предоставиха на клиентите си диамантената сделка на века.

Мафията обаче не поверява мръсните си пари на всекиго. Човекът с парите трябва да е “човек на честта”, сътрудник на мафията. И присъствието на Антонино в Зимбабве, заедно с братовчед му Феранте младши, служи като гаранция в Африка, че интересите на привлечените от зъболекаря инвеститори ще бъдат внимателно съблюдавани.

Антонино Месикати Витале, на 43 години, седи на престола на мафията във Вилабате, квартал на Палермо (5) и наскоро бе описан от държавни свидетели като „капо мандаменто“, (Бос на комисия) на още по-голям квартал на Палермо – Багерия.

В Сицилия „Месикати Витале“ не е просто фамилия, тя е символ на голяма сила и жестокост, и в някои части на Палермо името й се шепне със страх и уважение.

Бащата на Антонино е Пиетро Месикати Витале, бос на Вилабате до убийството му през 1988 г.. Бил е прострелян на скутера си пет пъти, само седмици след като е бил освободен от затвора. Пиетро е осъден по време на едно от най-големите мафиотски съдебни дела в Сицилия, но всъщност е бил пуснат на свобода само след три години престой зад решетките (6).

Свободата му била краткотрайна. Докато излежавал присъдата, мафията била във война със себе си и с италианската държава, и членовете й, които били прекарали време във затвора станали цел за елиминиране – не си струвало риска, понеже там те били вече „компрометирани“ – това се отнасяло дори и за босовете й.

В онези дни, Антонино, все още тийнейджър, бил вече убиец, заподозрян, че е част от Gruppo di Fuoco – отряда за разстрел на Бернардо Провенцано. Антонино е известен в средите на мафията със своята безпощадност. Описан е като „pentito“, мафиот, който е станал държавен свидетел, и като „човек, за когото убийството е като да си купи кутия цигари“.

Когато големият бос Салваторе „Тото“ Риина бил задържан от полицията през 1993 г., Провенцано се издига и става капо дей капи, най-високопоставеният бос на Коза Ностра.

Издигането на Провенцано като Бос на всички босове е предвестник на нова ера за мафията, която измества фокуса си от типичното за Коза Ностра насилие към по-умно бизнес мислене. „Парите по-важни от куршумите“ е новата догма, която Коза Ностра поддържа и до днес.

Точно по време на властването на Провенцано, Вито Роберто Палазоло, най-ценният банкер и касиер на Коза Ностра е натоварен с управлението на диамантена мина в Южна Африка, страна, в която той в последствие се премества да създаде едно от най-процъфтяващите чуждестранни предприятия на Коза Ностра. [Линк].

Антонино научил добре уроците на Провенцано. Бил наясно колко е ценно на да бъде приет във висшите финансови кръгове. „Тонино“ се превръща в изгряваща звезда.

През 2011 г. Тонино е назначен за „capo mandamento“ (Бос на Комисия) на Мизилмери – територия, която се управлява от Вилабате – и отговаря за икономическите дейности и изнудването в областта Вилабате. Антонино трябва да координира изнудването, но също така и корупционните действия в рамките на кметството на Мизилмери. Например необходимото разрешително за строеж, което да превърне селскотостопански земи в цимент. Освен това Антонино отговаря и за комуникацията с околните „mandamento“ на Багерия, на която се твърди, че по-късно станал „капо“ – Бос на Комисия.

Карабинерите на Палермо го вкарват два пъти в затвора. През декември 2012 г., те го откриват на индонезийския остров Бали, където се е преместил за да избегне съдебно преследване и живее разкошен, но саможив живот (7).

Намерен е и е закопчан с белезници, но лоша координация между италианската и индонезийската полиция в крайна сметка му осигурява отсрочка – мярката за неотклонение изтича и полицията била принудена да го освободи. Антонино надделява над правосъдието и е оставен да се върне безпрепятствено и да управлява във Вилабате.

След завръщането си в Италия, окуражен, той продължава да се увеличава мощта си. Но не за дълго. През септември 2014 г. Антонино измисля план да избяга от Италия незабелязано, с помощта на високотехнологична силициева маска за да прикрие самоличността си. Следователите обаче го следят изкъсо. И на 8 октомври 2014 г. те нахлуват в дома му и го арестуват. В момента Антонино е в затвора в очакване на съдебен процес (8).

„Не сме сигурни до коя страна щеше да лети Антонино,“ заяви Капитан Джузепе Ди Джесаре пред репортери. „Но е много вероятно да е отивал отново в ЮАР“.Южна Африка е мястото, където много мафиотски бегълци са намерили убежище през годините – това е място, където приятелите и семейството лесно могат да предпазят човек от нежелано внимание, докато все така му се осигурява комфортен живот.

Семейство Феранте

Антонино Месикати Витале, или Тони, както го наричат в Африка, има силна кръвна връзка с континента. Неговият пра-чичо Салваторе Феранти старши емигрира в Южна Африка в края на 50-те години и веднага създадава огромна фамилия (9).

През 60-те години Салваторе се жени за южноафриканката Вилхелмина Мараис, с която има шест деца: Салваторе младши, Джузепина, Алберто, Ана Мария, Кармело и Бианка. Ясно е, дори само от профилите им в социални мрежи, че Феранте са здраво италианско семейство, съчетаващо любовта към последното с любовта към хубавия живот. На страниците си във Фейсбук те са публикували десетки снимки на скъпи коли, луксозни къщи и състезателни коне. Семейството също има тигър за домашен любимец.

Малко се знае за първите стъпки на Феранте старши в Южна Африка. Може би Салваторе е бил просто млад имигрант от бедната Сицилия, търсещ щастието си в новата среда. Но това изглежда малко вероятно. Източниците ни са единодушни, че Феранте старши бързо се ориентира към бизнеса със злато, предимно в мините на Спрингс, източно от Йоханесбург в региона Готенг (10).

През 1977 г. той е вече директор на BDO Nominees, южноафриканският клон на BDO International, една от най-големите счетоводни и консултантски компании в света (11).

Но каквато и и да е съдбата на Салваторе старши, в началото семейството не е било богато (12).

Следователите от италианския карабинерен отряд на военната полиция на Палермо не са имали причина да разследват семейство Феранте.

През 2011 г., обаче, карабинерите го добавят като един вид бележка залепена за стената на техния участък. Антонино Месикати Витале предприема пътуване до Южна Африка за да посети семейство Феранте. И така, Капитан Джузепе Ди Джесаре, ръководител на местния разследващ отдел в Палермо, започва да проучва семейния бизнес на Феранте. На интернет страницата на една компания, Африканска дюна (African Dune) има копие на черновата на изготвения договор за “Диамантената възможност Зимбабве“ и се вижда снимка на масата за преговори и седемте конспиратора (13). За изненада на Капитана, едно от лицата между тях е това на Антонино Месикати Витале.

Нов член на фамилията

cosa-nostra-afrika-1

На снимката от срещата Антонино е наполовина скрит зад чичо си Салваторе.

В центъра на снимката, водещ преговорите, е човекът с най-широката усмивка от всички – Луис Петрус Либенберг (14).

По това време господин Либенберг е считан както за решаващ бизнес партньор на семейството Феранте, така и за нов „член на семейството.“ Той има романтична връзка с най-голямата дъщеря на Салваторе, Джузепина, наричана Пина от приятелите и семейството.

Либенберг е виден бизнесмен от южноафриканската диамантената индустрия, като търговец и титуляр на концесии.

Роден е през 1964 г. в Порт Нолот, на 85 км от границата с Намибия, и е син на пастор.

В един хубав ден, богат член на конгрегацията на баща му, Джоханес Хюйсамен (15), решава, че иска да помогне на сина на младия пастор. По това време Хюйсамен притежава едни от най-ексклузивните морски диамантени концесии по западния бряг на Южна Африка в близост до устието на река Ориндж, включително и тези на „Концесия 10” (16).

Карта на концесията

Карта на концесията

Може би е искал да се хареса на Господ, но Джоханес Хюйсамен преписва на Либенберг правата за морската мина „Концесия 10“. Това е една от малкото частни морски концесии, където добиваните диаманти могат да бъдат продавани частно и не е нужно да минават през държавата Южна Африка.

Диамантите на “Концесия 10” са сред най-добрите в света. „Те имат 99.9% качество на скъпоценни камъни“, обяснява Либенберг. „Били са носени 240 км от река Ориндж до тук и вълните за отнесли всички примеси“.

През 2005 г., Либенберг открива Wealth4u Mining and Exploration LTD (Богатство за теб –  минно дело и проучвания ООД) за да разработи „Концесия 10”, която „има най-малко 600 милиона тона диамантен чакъл за обработка,“ Либенберг казва пред репортери на IRPI на 23 януари 2015 г. „Има до 2 милиона карата диаманти там.“ (17)

Две години след създаването на Wealth4u, съдбата на Либенберг се преплита с тази на Феранте.

„Беше през 2007 г., когато се запознах с Пина в ресторант в Йоханесбург,“ казва Либенберг. „Не знаех, че методът на работа [на Феранте] е да праща жените да се срещат с богатите мъже в ЮАР. Пина и нейна приятелка посещаваха няколко ресторанта, където се хранеха богати мъже. Там те си бъбреха с тях и ги канеха на гости у дома им“.

Пина е типична сицилианска красавица, с тъмни коси и ослепителни сини очи. Тя е очарователна и забавна, и мъжете я харесват.

„Пина и аз започнахме да се срещаме редовно,“ казва Либенберг. „Но тя винаги казваше, че би предпочела да си останем приятели, и така ние продължихме да се виждаме за около десет месеца – само като приятели“.

По това време Либенберг преминава през труден период. Любовта не му е приоритет. Основната му грижа била „Концесия 10“.

Опитва се да увеличи капитала необходим за Wealth4u зада експлоатира мината. През 2008 г. вписва компания на Лондонската фондова борса. „Сам събрах 150 милиона ранда, без какъвто и да е брокер, за да разширя дейността си по западното крайбрежие на Южна Африка“, казва той. „И след това спечелих още 30 милиона паунда на Лондонската фондова борса“.

Днес предприемачът смята, че Пина му е поставила капан заради богатството му и след успешното му пътуване до Лондонската фондова борса е променила предишното си мнение и е взела решение, че иска да бъдат повече от приятели.

„Започнах връзка с Пина през февруари 2008 г.“, казва той. „Все още преживявах един развод тогава, при това много скъп развод. Пина каза, че може да ме защити от претенциите на жена ми, и че мога да вложа всичките си активи на нейно име.“

Либенберг се колебае за предложението, а след това Пина го запознава с нейното семейство – важна стъпка за италиански дъщеря – и то му казва колко много иска да му помогне.

„Нали знаете, ние африканерите не сме толкова близки до семейството си“, казва Либенберг. „Хареса ми, че те всъщност много ме подкрепяха по време на развода ми. Винаги бяхме заедно на вечеря и обяд и наистина се чувствах като в мое семейство”.

„Очевидно е, че бях в труден период, и емоционално и лично“, добавя той. „Аз съм човек на изкуството, бил съм оперен певец. Обичам хората, общуването с тях, и т.н., така че бях лесна мишена…“

Либенберг започва да се доверява на семейство Феранте и в крайна сметка приема офертата им.

Почти веднага назначава Ана Мария за секретарка и Алберто и Кармело за мениджъри на две важни минни концесии на Западния бряг – „Концесия 10“ и “Кимбърли” (18).

Приема и предложението на Пина да прехвърли всички свои активи на семейство Феранте. Въпреки, че запазва ролята си на главен изпълнителен директор на всички диамантени компании, на практика той вече работи за семейството Феранте (19).

И сделката не се ограничава само до фирмите: „Те ме убедиха, че трябва да впиша всички мои животни, добитъка ми, лодките, оборудването, всичко, на името на Пина“, казва той. „И аз го направих“.

За много хора такова неограничено доверие в почти непознати би било немислимо. Но за Либенберг това е трудно-научен урок: „Имах едно ранчо. Имах 2000 животни в стопанството. Имах състезателни коне, някои от тях много ценни, до 2.3 милиона ранда. Имах някои от най-добрите коне от Южна Африка, и ги прехвърлих всички на тяхно име“.

След като активите на предприятието стават собственост на Пина, а съпругата на Либенберг се запътва към съда, семейството решава да ликвидира Wealth4u, като прехвърля своите активи и права от “Концесия 10” в “Африканската дюна” (20), изцяло притежавана от Пина.

Инвеститорите, които са изсипали над 100 милиона ранда в Wealth4U, започват да се тревожат, че активите на многомилионната компания, включително ценната “Концесия 10”, са вече собственост на “Африканска дюна”, официално купена на търг от Пина за най-ниската възможна цена от малко над 2 милиона ранда (21).

Либенберг е принуден да успокоява инвеститорите, като им казва, че те няма да загубят пари, ако се включат безвъзмездно в “Африканска дюна”.

Но дори и неговото лично юридическо положение е вече нестабилно, особено след като “Концесия 10” е в ръцете на Пина. Либенберг си остава ентусиаст за бъдещите бизнес възможности. Смята, че е предприел всички необходими мерки за да се защити. Но човек заслепен от любов, не е просто обикновен глупак (22).

„Написахме споразумение, което се съхраняваше в сейфа в офиса ми“, казва Либенберг. „Ако опознаете африканерите, ще разберете, че сме много доверчиви. Ние ви вярваме. Все още правим бизнес само с едно ръкостискане. И така, мислех си, че това е достатъчно.“

Либенберг бил уверен във връзките си в света на минното дело, които са били необходими на Пина и семейство Феранте за да навлязат в търговията с диаманти.

Колонизацията

От средата на 2009 г. до края на 2010 г., партньорството Феранте-Либенберг сякаш само се разширява. Италианското семейство иска да търгува с диаманти с възможно най-много африкански страни..

И така, южноафриканският търговец решава, че е време да отвори малката си черна тетрадка с контакти и да въведе семейство Феранте в бизнеса както подобава.

Либенберг се свързва с двама областни управители, които познава – от провинциите Западен и Източен Касай на Демократична Република Конго (ДРК) (23), където се намират най-добрите диаманти в страната. Той търгува с политиците от 2007 г. насам, като закупува диаманти и ги изнася в Индия.

Организира среща с ключова фигура в Йоханесбург – Мариус Де Кок, син на бившия гуверньор на Южноафриканската резервна банка, и сайтхолдър (sight-holder) за Де Биърс (De Beers), един от водещите производители на диаманти в света. Сайтхолдърите имат разрешение да купуват на едро необработени диаманти от името на De Beers. И Феранте са много заинтересовани от вида на сделките, които могат да направят чрез него (24).

Мариус Де Кок се оказва добре смазаната панта, която отваря вратата към Ангола за семейство Феранте. Докато в Спрингс семейство Феранте и Либенберг правят планове за разширяване на търговията, в разкошния дом на стоманения магнат Франко Д’Ариго се водят преговори.

Д’Ариго е близък приятел на Салваторе Феранте старши. „Баща му и бащата на Пина бяха много добри приятели,“ казва Либенберг. „Дошли са в Южна Африка заедно. Д’Ариго също така е приятел с Исабела Дос Сантос, дъщерята на анголския президент“.

Либенберг имал идея. „Изпратих Мариус Де Кок в Ангола, така че Феранте и Д’Ариго да могат да се свържат с Де Биърс там“, ни каза той. Тази информация не можада бъде потвърдена от втори източник, както и Д’Ариго не отговари на молбата за коментар.

Но Мариус Де Кок се оказва и ключова фигура за пробива в Зимбабве.

Либенберг сключва предварителни сделки със зимбабвийското правителство: „Направих сделки за 50000 карата на месец“, казва той. „Партньорите ми бяха Били Тахира и Доктор Баази, който ме запозна с генералния директор на минното дело в провинцията Маранге.“ Маранге е най-важният минен район за диаманти в Зимбабве, и Либенберг току-що е сключил страхотна сделка за Феранте.

Но Феранте младши иска да участва лично в сделката. „Славаторе каза, че иска да отиде и да се срещне [с Тахира и Баази] и да бетонира сделките, и затова помолих Мариус Де Кок да ги закара до Зимбабве“.

В края на 2010 г. Де Кок пътува до Зимбабве с голяма делегация от инвеститори от Италия и Европа, организирана от Салваторе младши, който сега разделя времето си между Южна Африка и Италия. (25).

Салваторе изглежда осъществява успешно намирането на инвеститори в Европа. Докато чичо му, безименният зъболекар от Палермо, събира парите на Коза Ностра, Салваторе привлича група съмнителни швейцарски, немски и български инвеститори, показвайки как едно-единствено рисково начинаие може да обедини почтени южноафрикански предприемачи, съмнителни европейски спонсори и италианската мафия (26) [виж по-долу за сенчестите европейски инвеститори].

Според Либенберг, Лоренцо Палазо, от Бари, Италия, е друг инвеститор привлечен от Салваторе младши. Палазо е активен миннен предприемач в Гана, и предлага не само да налее два милиона долара в „Диамантената възможност Зимбабве“, но също така си сътрудничи с Феранте в скъпоценните мини на самата Гана (27). Палазо отказа да отговори на журналистически въпроси.

Кървави диаманти? Аз ги купувам в брой (28)

Маранге има най-големите залежи на диаманти в Зимбабве. След като срокът на проучвателните права на Де Биърс изтича през 2006 г., управляващата партия на президента Мугабе, ZANU-PF, нахлува в долината с намерение за голям добив.

За да направи това, ZANU трябва първо да „освободи“ Маранге от хиляди бедни граждани. В страдащия от икономическа криза Зимбабве, хиляди цивилни граждани се стичат към диамантените полета, надявайки се да намерят няколко скъпоценни камъни.

Операция Хакудзокви, или „Ти няма да се върнеш“, се провежда в края на октомври 2008 г.. Хиляда и петстотин Зимбабвийски войници, въоръжени с автоматични оръжия и военни хеликоптери, хващат в капан и след това избиват стотици цивилни граждани.

След касапницата, в рамките на Процеса Кимбърли, е, наложена забрана за продажбите на диаманти от Маранге, отменена чак през ноември 2011 г.. (29)

През януари 2011 г. Антонино Месикати Витале посещава Зимбабве с братовчед си Салваторе Феранте младши и група швейцарски и български банкери. Те скрепяват връзките си за „Диамантената възможност Зимбабве“ и проучват други сделки.

След като се връща в Южна Африка, Антонино е представен на Луис Либенберг от Пина, която го нарича „нашият братовчед Тони“ (30).

„Той остана с Пина и мен цял месец,“ казва Либенберг. „Не владееше английски, но го разбираше. Донесе много скъпи подаръци от Италия на семейството. Знам само каквото Пина ми каза, за него, че е нейн братовчед и имал много пари. Чак по-късно разбрах от пресата, че е бил вкаран в затвора заради дейности свързани с мафията“. През същия този месец Антонино пътува пак до Зимбабве, този път в Маранге.

Прибира се с един милион карата диаманти, закупени в брой.

Цените на диамантите от Маранге варират значително в зависимост от качеството, цвета и чистотата на скъпоценния камък. Минималната цена е 70 долара за карат, макар че е възможен достъп до най-качествени камъни на стойност до 450 долара на карат, „ако“, както каза парламентарен източник, „купувачите изрично го изискат и го получат направо от мините“. (31)

Купуването един милион карата с пари в брой е немислимо за европейците, но е ежедневие в Зимбабве. „Значителни партиди диаманти се продават на търговци“, обясни източникът. „[Дилърите] долитат, купуват тайни партиди диаманти и след прехвърлянето на средствата ги изнасят навън със самолет. Не им се налага да минават през митницата или имиграционния [контрол]. Военните са дълбоко въвлечени.“

Така че, когато Месикати Витале влиза в Зимбабве през януари 2011 г., той напуска страната с нелегални диаманти на стойност между 70 и 450 милиона долара. Къде са тези диаманти сега може само да се спекулира, но е много вероятно някои от тях да кичат пръстите или вратовете на богати европейци, които не знаят, че скъпата им покупка е опетнена с кръв и мафиотски пари.

Диаманти от Маранге и „Диамантената възможност Зимбабве“ (32)

Кръвопролитната операция Хакудзокви се оказва недостатъчна за да засрами правителството на Мугабе. Кръвта е едва засъхнала, и земите на Маранге стават поле за проучване за ново китайско-зимбабвийско партньорство. И ZANU повиква своите трима тайни партньори.

Първият, Анджин, е съвместно предприятие между китайската компания Анхуей чуждестранно икономическо строителство (Anhui Foreign Economic Construction Company, AFECC) и кухо дружество наречено Мат Бронз Питиви (Matt Bronze Pvt). Според заместник министъра на мините Гифт Чиманкире, отбранителната промишленост на Зимбабве е акционер с 40%.

Вторият партньор, Мбада, е партньорство между Грендуел Холдингс (Grandwell Holdings) и държавната Корпорация за развитие Зимбабвийски минерали (Zimbabwean Minerals Development Corporation). Грендуел Холдингс е регистрирана в Мавриций, и прикрива същите бенефициенти на Анджин – Жанг Шибин и Ченг Кинс.

Третата компания, Китайски Международен фонд (China International Fund), е фирма базирана в Хонг Конг, тясно свързана с Китай Сонангол (China Sonangol), чиито акционери включват държавната петролна компания на анголската Сонангол (Sonangol). Статия, публикувана от 100 Репортери, разследваща платформа със седалище в САЩ, описва подробно използването на самолет, собственост на Сонангол Ангола, за контрабанда на големи количества диаманти.

През 2013 г. беше установено, че трите дружества са спонсорирали предизборната кампания на Мугабе през същата година. Подкрепата, както признава самата китайска комунистическа партия, включва „абсолютно неутрализиране на врага“, проведено – според документи на зимбабвийското разузнаване (CIO), получени от ANCIR – използването на „хиляди млади мъже“, въоръжени с „Калашников“.

От 2009 г. насам, трите компании са добили от мините на Маранге невероятен брой диаманти. Тези камъни са или продадени на Индия през Дубай, или на местни приобретатели като Били Танхира, човек на Феранте.

Договорът, който Либенберг осигурява за семейство Феранте им позволява да закупуват до 30000 карата на месец в Маранге диаманти, което означава, че те са закупени от Анджин, Мбада или Китайския Международен фонд.

„Изпратих моя братовчед до Гана, за да помогне на Феранте с оборудването в новите предприятия с Лоренцо Палазо“, казва Либенберг. „Когато Палазо дойде в Зимбабве, той и Феранте също искаха да започнат да купуват диаманти директно от китайците от Анджин, най-голямата минна компания в света с права в Маранге“.

Феранте избират точното време за да купят диаманти от Маранге. A зимбабвийският парламентарен източник заяви пред журналисти, че по време на рекордното производство през 2012 г., „в Зимбабве са произведени необработени диаманти на стойност 3.5 милиарда щатски долара“. Може само да гадаем колко точно милиони карати са били превъртяни от семейството от 2011 г. насам и огромния размер на реализираната печалба.

Диамантите на мафията

Антонино Месикати Витале, мафиотски бос от Вилабате, не е вписан в „Европейската група“ инвеститори, но след посещението му в Южна Африка стана ясно, че семейство Феранте разчита основно на роднината си Антонино за финансиране на нови диамантени операции, Либенберг каза пред IRPI.

Само няколко години след свързването си с Либенберг, семейство Феранте вече има установени добри контакти в Демократична република Конго, Република Южна Африка, Ангола и Зимбабве. Има постоянен поток от пари в брой, който постъпва от Европа. Но Либенберг открил, че парите не отиват в банковите сметки на Африканска дюна, както се очаква. Вместо това те се пренасочват в нова компания, Мпраесо майнинг (Mpraeso Mining), създадена от семейство Феранте без знанието на Либенберг (33).

Това означава, че „Диамантената възможност Зимбабве“ е станала доста мръсно предприятие за Коза Ностра, чиито собствени пари произхождат от насилие, наркотици, изнудване и всякакви други незаконни дейности.

Загубата на Концесия 10

На 2 март 2011 г., водолаз се удавя по време на предварителните проучвателни гмуркания в плитките води на Концесия 10 в Южна Африка, но не и преди да намери 8.6 карата диаманти.

Алберто Феранте, един от братята на Салваторе Феранте младши, който е отговарял и отговаря за правилното функциониране на машината за изкуствено дишане на водолаза, не могъл да предотврати инцидента, казва Либенберг.

Последващото разследване спира всички по-нататъшни проучвания на обекта на концесията, и Де Биърс, която притежава бреговата линия, където са базирани пристанищата и складовете, блокира дейностите на Африканска дюна, и така предотвратява продължаването на работата.

Либенберг уволнява Алберто Феранте, но това, по собствените му думи, „е най-голямата грешка в живота ми. Никога не съм мислил, че ако уволня един от тях, цялото семейство ще се обърне срещу мен.“ От този момент нататък, основният фокус на семейство Феранте е да се отърве от Либенберг.

„В този момент изглеждаше, че италианците не са заинтересовани да разработват концесията“, казва Либенберг. „По-скоро те се интересуваха само от покупка и продажба на диаманти“. Става ясно, че Либенберг е използван основно да проправи пътя към Зимбабве, и че

Концесия 10 не е била техен приоритет.

С достатъчно време и пари, проектът на Западния бряг можеше да се превърне в доходно предприятие. Но мафията е против предприемането на рискове.  Диамантите са стока, бързо купена и продадена като начин за пране на пари. И поради това, Зимбабве е била много по-важна.

Либенберг би трябвало да надуши нещо съмнително, но остава доверчив.

По същото това време италианската инвестиция привлича вниманието на високопоставени южноафрикански държавни служители, които го молят да бъдат включени в сделката.

„Бях под голямо напрежение, защото не можех да взема концесии в Зимбабве“ казва той пред репортери на IRPI, „след което правителството се свърза с мен чрез един от акционерите на Whealth4u, и каза, че трябва да включа много важна личност- Генерал Ламберт Молой.”

Либенберг не знае какво се е случило след това. Казва, че Феранте го изключват от участие в срещите.

Влизане във война с Феранте

Откритата война между семейство Феранте и Либенберг вече е факт, а в началото на 2012 г. романтичната връзка между Пина и Луис приключва. Но когато Пина дочула, че Либенберг се вижда с други жени, както той твърди в своята клетвена декларация пред съда, тя го убеждава, че не могат да живеят разделени.

На 16 май 2012 г. Либенберг се съгласява да й позволи да го посети в някога-общия им апартамент над офисите на цеха им за рязане на диманти в Йоханесбург. По време на посещението между тях има сексуален контакт. Но докато Либенберг си взима душ, пристига полиция. Пина го обвинява в изнасилване (34).

„Бях арестуван и държан в затвора за 11 дни“, казва той. През това време семейство Фернате вземат диамантите от сейфа в офиса и писмения договор за собствеността на активите на Либенберг. Той остава без нищо, и към този момент, обяснява той, „те ме притежаваха.”

Според показанията, Феранте променят и регистрационните номера на всички автомобили, които са принадлежали на Либенберг. „Изгубих контрол над офиса си, моите документи и видео клипове,“ казва той. „Записвал съм всяка среща, но сега нямам доказателство за нищо, компютърът ми е все още там. А междувременно те започнаха да продават всички активи.“

Либенберг е обявен за невинен по обвиненията за изнасилване. И твърди, че е бил физически заплашен от новия мъж до Пина – шеф на частна охранителна фирма в Претория. „Наложи се потърся полицейска закрила по време на съдебния процес,“ казва той. Новият й приятел, който има бодигардове от охранителната си фирма, ми каза „ти ще бъдеш мъртъв.“ Те се приближаваха до колата ми и стояха до нея без да мръднат „.

През март 2013 г, Либенберг решава да докара Пина в съда за да възстанови имуществото си. Започва съдебната битка (35).

Либенберг съобщава, че все още получава смъртни заплахи по телефона от хора, свързани със семейство Феранте.

Това семейството лети

Семейство Феранте изглежда не се страхуват от Върховния съд на Северен Гаутенг в Претория, и делото на Либенберг. Семейният бизнес се развива и става все по-стабилен и по-изгоден от всякога.

Зимбабве, Демократична Република Конго, Ангола, Южна Африка, Гана – Феранте са пръснати по всички най-важни диамантени центрове в Африка.

Феранте вероятно се чувстват сигурни и по отношение на италианското правосъдие. Антонино е вкаран в затвора, в очакване на съдебен процес, но те не могат да бъдат съдени като мафиоти – никога не са били разследвани за това, а и Южна Африка не признава такова престъпление.

Италианската история ни показва, че мафията е станала по-силна, защото се е научила как да действа глобално, как да се превърне в капиталистическото предприятие без да загуби културните си корени и престъпните си бастиони. Коза Ностра е безпощадна у дома, контролира остров Сицилия чрез изнудване, корупция и насилие и продължава широко да използва “белите якички” в чужбина, от италианския полуостров до Ню Йорк, от Германия до Африка. Силата й идва от цяла армия от хора, които служат на целта, и поради това, че семейните връзки почти винаги се считат за свещени. Дори и да е отделено от континенти и години мълчание, сицилианското семейство може винаги да бъде повикано на помощ. Дали ще я предостави е въпрос на избор. И решението на Феранте да се впуснат в начинание с Антонино Месикати Витале, осъден мафиотски бос, повдига въпроси. И Пина и Салваторе Феранте отказаха да отговорят на въпроси на IRPI, които разследват случая. Единственият коментар на Пина беше: „Не съм в диамантената промишленост“.

Парите на Антонино са мръсни, спечелени са от наркотици, изнудване и насилие, но благодарение на семейните връзки той може да гарантира, че юмрукът на Коза Ностра в търговията с диаманти ще остане здраво стиснат. За него семейната връзка означава, че може да използва ресурсите на Африка чрез нов вид колониален модел. Гангстерският капитализм е много привлекателен и полезен за другите, заради лекотата и бързината с която капиталът може да се инжектира, изпере и утрои в една безкрайна верига.

За съжаление, навлизането на мафиотите, пряко или непряко, в районите, които все още са в преход след апартейда, гражданска война и бедността, има всепроникващи и тъжни последствия. За всеки богат Либенберг, който твърди че богатството му е отнето с измама, има хиляди обикновени хора, които не се възползват от законно-облаганото и разпределено богатство, което страните им предлагат на света.

Източно-европейски инвеститори

Според Луис Либенберг, човекът използван от семейството Феранте да получи оферти в диамантената промишленост, групата от швейцарски, немски и български инвеститори е привлечена от Салваторе Феранте чрез, както се твърди, негов познат – българския адвокат Цветан Цанев (36). Налице е документ, който го доказва. Той е наречен “Морско Минно Предприятие” (Marine Mining Venture), чиято цел е „да се създаде бизнес, който ще осигури непрекъсната доставка на качествени скъпоценни диаманти от “Концесия 10“, морската концесия на Западния бряг на Южна Африка, която по-късно е отнета от Либенберг (37). Докато Либенберг и Пина Феранте са вписани като „Африканската група“, която ще доставя добиваните диаманти, инвеститорите са описани като „Европейската група“, състояща се от брата на Пина, Салваторе Феранте, Цветан Цанев, швейцарския банкер Андреа Каравели, германския бизнесмен Хенри Хенрион и др. „Европейската група“, казва в споразумението, че ще започне с допринасянето на 2 милиона щатски долара за добивното предприятие (38). Либенберг е лишен от допълнителните записи на бизнес сделки, които е притежавал, но уверява, че „Европейската група“ е трябвало да инвестира и в „Диамантената възможност Зимбабве“.

Открит за коментар, Хенри Хенрион отговори, представлявайки и г-н Цанев. Той каза пред IRPI, че те вече не участват в предприятието. Това се потвърждава и от г-н Каравели, който каза, „Нямаме инвестиции в Концесия 10, а също и в Зимбабве, тези проекти ни бяха представени, но офертата беше отхвърлена. Така и не предприехме нищо и не участваме в това начинание.“ Г-н Хенрион добавя, че „адвокат Цанев и неговите инвеститори са се отказали от проекта и никога не са предприели отново каквото и да е било по него.“

И двамата казаха пред IRPI, че изобщо не са били осведомени, че Месикати Витале, братовчед на Салваторе Феранте и един от инвеститорите в благоприятната диамантената възможност, е бил член на италианската мафия. Г-н Каравели каза: „Не знам кой е Антонино Месикати Витале и аз не знаех, че е участвал в това начинание.“

Цветан Цанев е добре познат в България. В младежките си години, по времето на комунизма, се е занимавал с трафик на амфетамини (39) чрез германска компания (40) през италианското пристанище Бари (41).

През 1991 г.  е образувано в Главна прокуратура прочутото дело за каптагона. Цветан Цанев е сред обвиняемите 21 души, политици, директори на държавни предприятия и служители на ДС. По делото се посочва, че каптагонът е произвеждан в изпълнение на програмата за набавяне на валута, написана първо от валутната комисия на ЦК на БКП с председател Андрей Луканов и само за кратко време Огнян Дойнов – припомня Богдана Лазарова в Дарик радио през 2006 г. Делото е прекратено заради важни държавни интереси, но в кориците му има твърдения на прокурори, че по милиард долара на месец са изнасяни от този т.нар. „скрит транзит“. (допълнение от редакцията на Биволъ)

По-късно Цанев става известен и като „кредитен милионер“, който е получил заем в размер на 348 милиона български лева от Минералбанк през 1992 г. и никога не го е изплатил.

От проучванията, направени в България от разследващия сайт Bivol.bg, член на мрежата Проект за разледване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP), става ясно, че тримата инвеститори от „Европейската група“, Цанев, Каравели и Хенрион, са тясно свързани с фирми, управлявани през Швейцария.

Цанев, който има юридическа практика в София, и Хенрион са близки бизнес съдружници. Германският бизнесмен Хенри Хенрион е мениджър на бившата петролна компания на Цанев – Руспетролеум (42), разследвана през 90-те години за сделки с руски самолети (43). Днес Руспетролеум се контролира от швейцарската фирма Петро Алайънс АГ38 (Petro Alliance AG38) (44), чийто български клон е представляван от Димитринка Лазарова Андреева (45), която е член на Надзорния съвет на Инвестбанк, представляваща интересите на оманския акционер Ал Шанфари.

Инвестбанк се смята за банка „гнила ябълка“, описана в грамите на Уикилийкс като център за пране на пари (46). Андреева е и местния представител на друга швейцарска фирма, Тектона Трейд АГ (Tectona Trade AG,) чийто управител е Андреа Каравели, другият съдружник на Цанев в диамантеното начинание в Зимбабве (47).

Връзката между Палацоло и Месикати Витале

Вито Роберто Палацоло, най-ценният банкер на Коза Ностра, все още живее в Южна Африка, когато Антонино Месикати Витале идва на посещение. Двамата мафиотски крале изглежда са свързани по много начини. Любопитното е, че пълномощниците на Месикати Витале изглежда предпочитат една и съща адвокатска кантора за учредяването на дружества. Услугата по регистриране на фирмите се предоставя от Крисчън Гоус, който продава готови фирми както на семейство Палазоло, така и на семейство Феранте. Потърсен за коментар, Гоус каза, че кантората му не предоставя услуги за регистрация (номинални услуги, nominee services). „В действителност това понятие е непознато в южноафриканския закон“, но след това добавя, че трябва да признаe, че „добре се е посмял“, когато е прочел имейла на IRPI / ANCIR понеже „не съществува правно задължение да участвам в каквото и да е интервю, нито трябва да отговарям на всички ваши въпроси“, но е важно да уточни, че кантората му регистрира готови компании в Южна Африка и „се отдръпва на датата на инкорпориране и след продажбата на дружествата, ние повече нямаме информация за техния бизнес.“

Изглежда, че друга бизнес връзка се заражда по линия на стоманения магнат Франко Д’Ариго. Според Либенберг, Д’Ариго му е бил представен като приятел, както на Феранте, така и на Вито Роберто Палацоло. Д’Ариго не отговори на молбата за коментар.

Но има и една последна и най-мощна връзка между Палацоло и Месикати Витале, и това е тяхната принадлежност към мафиотския клан Корлеонези (Corleonesi), начело на който, до ареста му, е бил Провенцано, и който днес се ръководи от един от най-издирваните бегълци на света, Матео Месина Денаро, чието презиме означава „пари“ и който е човекът превърнал Коза Ностра в успешно капиталистическо предприятие. С две думи, Палацоло и Месикати Витале са двама сина на един и същ Кръстник и двама от “най-големите инвеститори” на мафията в Африка.

Бележки под линия

1. Интервю с Либенберг по скайп, WhatssApp, имейл, януари-март 2015

2. Преглед (Overview)-Zim-110201.pdf

3.Преглед (Overview)-Zim-110201.pdf

4. Интервю с Либенберг по скайп, WhatssApp, имейл, януари-март 2015

5. FERMO messicati vitale 2014.pdf

6. Интервю с карабинери от Палермо (Interview with Carabinieri of Palermo)

7. OCC SISMA 2012.pdf

8. FERMO messicati vitale 2014.pdf

9. Интервю с карабинери от Палермо + феранте SNR компании (Interview with Carabinieri of Palermo + ferrante SNR companies.Pdf )

10. Интервю с карабинери – Либенберг (Interview with the Carabinieri + Liebenberg)

11. BDO (JHB) NOMINEES.Pdf

12.ferrante SNR companies.Pdf

13. we have the scraping of the website

14. Overview-Zim-110201.pdf

15. BAGGERS (PTY) LTD.Pdf + Louis Pina contract.pdf

16. Louis Pina contract.pdf + Interview with Liebenberg

17. Welcome to Wealth 4 U_concessions.pdf + WEALTH 4 U_prospectus.pdf + W4U_Concession10a_10b_AreasSummary.pdf.pdf + LOUIS PETRUS LIEBENBERG.Pdf

18. North West Province _ African Dune.pdf

19. ADJVP letter V1130617.docx + Newsletter Jan 2014.docx + Founding Affidavit Business Rescue 28 03

2013.doc

20. AFRICAN DUNE 51.Pdf

21. Failed gem firm pays a pittance.pdf +

22. Concession 10 _ African Dune.pdf

23. DRC Investment Opportunities _ African Dune.pdf

24. Interview with Liebenberg

25. Interview with Liebenberg

26. Louis Pina contract.pdf

27. Interview with Liebenberg via Skype, WhatssApp, email. January-March 2015 + http://www.ghanaweb.com/GhanaHomePage/NewsArchive/artikel.php?ID=183832 + http://www.infomercatiesteri.it/presenza_italiana.php?page=2&grid%5Border%5D=multisettori&grid%5Bsort%5D=asc&id_paesi=13

28 All this comes from Khadija’s additional reporting found in articles http://mondediplo.com/openpage/zimbabwe-a-tale-of-two-chinas http://100r.org/2013/10/made-in-china-the-secret-of-mugabes-election-success/ http://100r.org/2013/02/disappearing-diamonds/

29 KPCS Administrative Decision on Zimbabwe-Kinshasa (1).pdf + Chair_’s notice Kinshasa (1) (1).jpg

30 Interview with Liebenberg

31 Marage Diamond Production.xlsx + Mbada Diamond prices.xlsx

32 All this comes from Khadija’s additional reporting found in articles http://mondediplo.com/openpage/zimbabwe-a-tale-of-two-chinas http://100r.org/2013/10/made-in-china-the-secret-of-mugabes-election-success/ http://100r.org/2013/02/disappearing-diamonds/

33 MPREASO MINING ABD CONSTRUCTION.Pdf

34 Statement – Louis Liebenberg.pdf

35 Founding Affidavit vs African Dune 28.03.2013.doc

36 Born 30 March 1950 Bulgarian ID: 5003306760

37 Louis Pina contract.pdf

38 Louis Pina contract.pdf

39 според официални документи, разкрити от разследващия журналист Христо Христов. Той е много сериозен изследовател: (according to official documents revealed by the investigative journalist Hristo Hristov. He is very serious investigator:)  http://desebg.com/2011-01-06-11-21-40/1312–2

40. през 80-те Цанев притежава немската фирма COMCO – Хамбург заедно с германските граждани г-н Хартмуд Барк (Hartmoud Barch) и и г-жа Раутзен Берг (Rautzen Berg). Фирмата е участвала в трафик на каптагон (амфетамин). (in the 80’s Tsanev owned the German company Comco – Hamburg together with the German nationals Mr. Hartmoud Barch and Ms. Rautzen Berg. The company was involved in kaptagon (amphetamines) trafficking.) http://desebg.com/2011-01-06-11-21-40/1312–2

41. Цанев е бил собственик на компанията Фершепт (Fershept) в Скопие (бивша Югославия, сега столица на БЮРМ). Компанията, която специализира в областта на транспортните услуги, притежавала логистични площи в пристанището на Бари. Според документи на бившите комунистически тайни служби, намерени от Христо Христов, амфетамините са транзитирали през тази фирма и съоръженията й в Бари. (Tsanev was the owner of the company Fershept in Skopie (former Yugoslavia, now FYROM capital). The company, who specialized in transport services owned logistic facilities in the port of Bari. According to the documents of the former communist secret services found by Hristo Hristov the amphetamines transited through this company and it’s Bari facilities.) http://desebg.com/2011-01-06-11-21-40/1312–2

42 Henri Henrior_Bulgaria.pdf (документът, съдържащ лични данни е достъпен в Търговския регистър и се пази в редакцията)

43 This company has a German counterpart ТКМ Warenhandels Ltd owned by the father of Tsanev – Georgi Tsanev. In 1996 TKM was involved in a scandal with two russian planes, bought by TKM and arrested by Bulgarian customs in Burgas.

44 Petro Alliance_Ruspetroleum.pdf + http://www.moneyhouse.ch/it/u/petro_alliance_ag_CH-170.3.031.372-0.htm + Henri Henrior_Bulgaria.pdf

45 Petro Alliance cyrillic.pdf + Petro Alliance.pdf (документът, съдържащ лични данни е достъпен в Търговския регистър и се пази в редакцията)

46 https://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

47 Tectona trade.pdf (документът, съдържащ лични данни е достъпен в Търговския регистър и се пази в редакцията)

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly