Кристиан Кристенсен е професор по журналистика в университета в Стокхолм и автор на свободна практика в издания като Le Monde Diplomatique (Дипломатически свят) и британския Journalism Review (Журналистически преглед).
Работата на интелектуалеца не е да извайва политическата воля на другите, тя е, чрез анализите, които прави в собственото си поле на дейност да преразглежда доказателства и предположения, да разклаща обичайните начини на работа и мислене, да разсейва конвенционалните знания, да прави преоценка на правила и институции, както и да участва във формирането на политическа воля (където той трябва да играе своята роля като гражданин).
– Мишел Фуко, Загриженост за истината (The Concern for Truth)
Истинската политическа задача в общество като нашето е критикуване на делата на институциите, които изглеждат и неутрални и независими, критикуване и атакуване по такъв начин, че да бъде показано политическото насилие, което винаги е упражнявано непрозрачно и този начин да позволява борба срещу тях.
– Мишел Фуко, „Човешката Природа: Правосъдие срещу власт (Human Nature: Justice Versus Power)
И така, какво общо има всичко това с журналистиката? Много, бих казал. Много от въпросите, с които (би трябвало) да свързваме академичната общност – свобода на словото, свобода на изразяване, критично мислене, да се държи властта под око, образованието – това са въпроси исторически свързани с журналистиката. По този начин, точно както е важно да се питаме до каква степен ние като учени сме изследвали, подлагали на съмнение и проверявали разпространението и употребата на социалната, икономическата и военната сила в обществото, така, разбира се, трябва да изискваме същото от новинарските организации описвани като „корективи” и „пазители”.
Мисълта ми е, че казионната преса в страни като Швеция, САЩ и Обединеното кралство не успя (по-често не, отколкото да) да се включи в критични разследвания и анализи на натрупването и използването на властта. И този неуспех създаде вакуум запълнен, поне отчасти, от Уикилийкс и Анонимните.
Ако търсим очевиден пример за такъв провал на критичния анализ трябва само да погледнем атаките от страна на редица американски журналисти срещу колегата им, журналиста Глен Грийнуолд, по повод на един особено опустошителен обмен, (виж отговора на Грийнуолд до журналиста от Уошингтон пост, Уолтър Пинкс) с източника Едуард Сноудън, след разкритията им за вътрешното и международното подслушване от страна на правителството на САЩ. В Швеция шведското вето (заедно с Великобритания) върху дискусии на ЕС със САЩ заради същите тези разкрития за американската Агенция по национална сигурност (НСА) беше посрещнато с относително мълчание от шведските медии.
Има обаче една втора причина за тази статия – и тя е, че при обсъждането на групи като Уикилийкс или Анонимните, акцентът често се поставя главно на технологията, която използват, а не на социално-политическите и културните мотиви стоящи зад действията им. Този, техно-центризъм, бих казал, отклонява критиките към казионната журналистика и “обяснява” възхода на групи като Уикилийкс и Анонимните като предимно технологични явления. С други думи те съществуват тъй като технологията им позволява да съществуват.
Да се върнем към Фуко: идеята му, че трябва да „критикуваме делата на институциите, които изглеждат и неутрални и независими” е от жизненоважно значение; по-специално, изборът му на думата „дела”, защото той насочва към една основна идея, а именно важността на процеса. Провалът на съвременната журналистика, бих казал, е в липсата на разкрития и в липсата на анализ на механизмите на властта, които Фуко обсъжда.
Тези механизми не са нито секси, нито вълнуващи, и могат да бъдат приспиващи за ума по отношение на политически, правни, дипломатически или технологични подробности. Тези подробности обаче са градивните елементи на реалната власт: препятствия оставащи като цяло скрити от погледа на обществеността под полировката на ПР-а, извъртането, любопитната информация и новинарството базирано на “събития”. През последните няколко години, с различни нива на успех и въздействие, групи като Уикилийкс и Анонимните започнаха да чоплят тази полировка разкривайки дейности, които са едновременно шокиращи и банални.
В силно въздействащите си показания от 10 юли, 2013 г., в съдебния процес срещу Брадли Манинг, професорът по право от Харвард Йочай Бенклър обясни с голяма точност защо смята, че Уикилийкс не е само допълват журналистиката, а са част от самата журналистика “хвърляща светлина” върху процесите, които иначе биха останали скрити от широката общественост (от неофициалния съдебен запис):
Въпрос: Дали Уикилийкс са член на мрежата на четвъртата власт?
Отговор (Бенклър): Разбира се.
В: Защо мислите така?
О ( Бенклър ): Това е – журналистиката е съставена от много неща. Уикилийкс не прави интервюта и не блъска пети по паветата да гони новини. Отново, когато казваме Уикилийкс наистина говорим за периода преди тежката деградация, която дойде след нападението срещу организацията, и която току що описахме. Уикилийкс беше решение за много особен и важен компонент от начина по който разследващата журналистика, и тази търсеща скандали около хората с власт, ограничава случаите на корупция. Това е – ние не живеем само със скандали като течове на документи от Пентагона или Уотъргейт или подслушванията от страна на НСА от 2005 г. и от по-скорошни месеци. Но тук имаме ясен, отчетлив компонент на това, което смятаме за върхове в историята на журналистиката – когато журналистите са могат да дойдат и да кажат: ето една система, която функционира по начин, който е неясен за обществото, а сега ние сме в състояние хвърлим светлина върху това. И Уикилийкс показа как това може да се направи в публичния сектор на мрежата. Уикилийкс може да се провали в бъдеще заради всички тези събития, но моделът на някаква такава форма на децентрализирано изтичане на информация, която е сигурна в технологично отношение и дава възможност за сътрудничество между различни медии в различни страни – този модел ще оцелее и някой друг ще го изгради. Уикилийкс изигра важната роля да бъде именно този конкретен критичен компонент на това, което журналистиката разкриваща скандали около хората на власт и разследващата журналистика винаги са правили.
Макар че би било пресилено да се каже, че 11 септември 2001 г. е рождената дата на групи като Уикилийкс и Анонимните, все пак би било справедливо да се предположи, че тези атаки отпреди 12 години имаха огромен ефект върху глобалната активност и обсега от вътрешни (САЩ) и геополитически събития, които последваха: от нашествията в Афганистан и Ирак, окупацията на тези две страни, Абу Гариб, Гуантанамо, президентството на Буш, бомбените атентати в Лондон и Мадрид, глобалната война срещу тероризма, Патриотичния закон (Patriot Act – Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism Act of 2001 – Закон за обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящи инструменти необходими за прихващане и възпрепятстване на тероризма от 2001г. – бележка на редактора), до PRISM (Призма – шпионска програма на НСА – бележка на редактора). Във всички тези случаи, от самите терористични атаки до преминаването към ограничителна цензура и законодателството в областта на личния живот, разбирането за “делата” и “процесите” беше (и все още е) фундаментално.
И докато окупацията на Ирак и Афганистан се проточи, също стана ясно, че гражданите твърде малко разбират механизмите на военната политика или на правната система на САЩ. И докато стотици милиарди долари бяха похарчени от администрациите на Буш и Обама за военни усилия, медиите са все още фокусирани върху битките и нападенията, а не върху корумпираните договори за обществени поръчки без конкуриращи оферти подарени на бивши бизнес партньори на вицепрезидента Дик Чейни. И докато затворниците от Гуантанамо и Призън бей прехвърлиха 150-ия ден на гладната си стачка, стана болезнено очевидно колко ограничено време отделят медиите за разследване на самата законност на затворите и отношението към лишените от свобода.
И Уикилийкс и Анонимните се ангажираха да излагат на показ корпоративни и държавни злоупотреби с власт, често чрез показване на самите механизми чрез които се упражнява тази власт. Течове на информация, хакване и публикуване на имейли, вътрешни документи и наредби, военни видеоклипове, дипломатически грами и банкови сметки с цел по-голяма прозрачност, както и протестът срещу шпионирането или цензурата предизвикаха тревогата на корпорациите и на държавните институции.
Уикилийкс и Анонимните са израз, кристализация на недоволството по отношение на степента до която, предимно търговските, но и обществените услуги и новинарските организации са стигнали в усвояването, и то с готовност, на елитни дискурси по отношение на социално-икономически, правни и военни въпроси. Статиите, които излагат на показ неправомерно политическо или корпоративно поведение не трябва да се разглеждат като антитеза на тези дискурси. В такива случаи и много често те се определят просто като “изключения, потвърждаващи правилото”, а цялостната мета-история на капитализма и на западната власт остават без предизвикателство.
Например, реториката на Швеция като неутрална страна с основен интерес в дипломацията прикрива, в известна степен, икономическата и политическата власт, притежавана от големи корпорации в тази страна: корпорации, участващи в бизнес дейности противоречащи както на демократичното развитие, така и на мирни решения на спорове. Например, мътната роля на шведското правителство в защита на интересите на Ericsson (Ериксон) в Сирия беше проследена от Дагенс Найхитър и Шведското радио, но получи сравнително малко покритие в пресата, имайки предвид сериозния й сблъсък със силния политическия дискурс на Стокхолм относно ангажимента към свободата на словото и на върховенството на закона.
Отново, докато имаме пробив в историите за шпиониране и производство на оръжия, по-дълбоки анализи на това как тези истории са свързани с властта си остават, като цяло, неписани.
Но този пост не е за “смъртта” на журналистиката, а по-скоро за един неин особен провал: провалът й да се обърне към процеса и контекста. И все пак работата на Анонимните, както и на Уикилийкс, трябва да се разглежда като положително развитие в журналистиката, тъй като те въвеждат нови елементи в информационния и демократичен пейзаж. В крайна сметка предизвикателствата, които те поставят не са чак толкова много свързани с начина на правене на новини и разпространение на информация, а по-скоро с отношенията между медиите и онези, които държат в ръцете си политико-икономическата власт.
Уикилийкс и Анонимните ни принудиха да преосмислим някои основни демократични отношения: това между гражданите и държавата (засегната от предоставяне на достъп до чувствителна информация от разузнаването, преди това скрита от погледа на хората); това между гражданите и медиите (засегнати от излагането на недостатъците на безкритичната и търгашеска медийна система); това между медиите и правителствата (засегнати от оспорването на мантрата “коректив” гордо разтръбявана от големите казионни новинарски източници). Не може да се каже, че тези отношения са се променили драстично, а по-скоро, че Уикилийкс и Анонимните, с решимостта си да поставят предизвикателства пред глобалните хегемонии, хвърлиха ръкавица на облечените във власт чрез излагане на показ на (някои) практики на органите на властта, досега скрити от погледа на обществеността.
За нас като учени тези предизвикателства са достойни за по-задълбочено разглеждане, тъй като те са в основата на демократичните идеали, които академичната общност и журналистиката изповядват.
Кристиан Кристенсен е професор по журналистика в университета в Стокхолм и автор на свободна практика в издания като Le Monde Diplomatique (Дипломатически свят) и британския Journalism Review (Журналистически преглед).
Мненията изразени в тази статия са на автора и не отразяват непременно редакционната политика на Ал Джазира.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Журналистическо питане без отговор
Два прости въпроса към Кирил и Лена
- 1 май 2024 - #Подмянагейт: Метаданните разкриват автори, начина и мястото на действието
Никола Минчев и Лена Бориславова – съставители на фалшиви документи за Корал
- 29 април 2024 - #ПодмянаГейт: ДАНС е предала случая на Прокуратурата, тя го топка 9 месеца
Кирил Петков е влязъл във властта с фалшиви документи и измама
- 27 април 2024
