За пореден път тъмните интереси на алчни „предприемачи“ заплашват бъдещето и самото съществуване на старозагорския парк „Бедечка“, за чиято сага вече писахме неколкократно. Фокусирането на общественото внимание върху предсрочните парламентарни избори и преговорите между политическите партии за съставяне на ново правителство е използвано като удобен момент за сформиране на временна комисия към Общинския съвет на Стара Загора. В пълно противоречие с  решението на самия Общински съвет, който през есента на миналата година постанови паркът да се запази в максимална степен, въпросната комисия ще умува върху изработването на варианти как част от „Бедечка“ да бъде застроена.

Всичко това се случва на фона на работата на цели две комисии от специалисти, които вече са изработили варианти за бъдещето на парка, съответстващи на решенията на Общинския съвет. Така че съществуването на новата комисия може да се обясни само с пореден опит да се използва удобният момент, за да се реализират користни цели. Още повече, че въпросната временна структура си е поставила цели, които изобщо не са в правомощията й и се е захванала да изработи нови четири варианта за бъдещето на „Бедечка“, които са в разрез с гласуваното от ОС на Стара Загора решение, и да обсъжда цената на имотите, подлежащи на отчуждаване.

Членовете на гражданското сдружение „Да запазим Бедечка“ съвсем не без основание се притесняват, че работата на временната комисия може да върне битката за запазването на парка в изходната му точка и да унищожи резултатите от досегашните им усилия. Те дават като пример опитите да се узакони строителство в парка, при положение, че половината от сградите изобщо не фигурират в кадастъра и на практика са построени незаконно.

Доза надежда на старозагорци е поведението на кмета Живко Тодоров, който е категоричен, че работата на временната комисия се заключава само в това да разгледа изготвените от предишните две комисии варианти за развитието на „Бедечка“. Така или иначе обаче за момента какво ще се случи с парка никой не знае, въпреки официално изразената воля на Общинския съвет и силния отпор на гражданското общество срещу застрояването.

Дотук с фактологията. Нека се отдадем на малко разсъждения, за съжаление в по-голямата си част не особено позитивни и оптимистични. „Бедечка“ е само един от стотиците примери за това как действа задругата на капитала на родна територия. Безочливо, целенасочено, с тъпа упоритост, прегазвайки всичко по пътя си. Закони, обществен интерес… за морал и визия за бъдещето на страната изобщо не мисля, че може да става и дума.

От Слънчака до Банско, от тютюневите складове до царските конюшни и от най-дребния рибарник до Витоша се процедира по един и същи начин. Стига математиката на потенциалните пишман инвеститори да излиза, нищо няма значение. За постигане на крайната цел се вкарва в употреба целия арсенал от подкупи, заплахи, притискане, всякакъв вид беззакония, отстъпление, прегрупиране на силите и мълниеносни атаки.

Случващото се има всички характеристики на война, само дето тази се води по един по-особен, поразително напомнящ партизанщината начин. И „Бедечка“ е само една от безбройните фронтови линии, опасващи България надлъж и нашир. Докато в страната ни не възтържествува върховенството на закона, а корупцията е повсеместна, тази партизанска война няма да има край, а гражданското общество никога не ще получи възможност да си отдъхне. Защото неговите победи са само частични и временни, преди следващата атака на хищниците. Дотогава битката ще е перманентна, а правилата ще важат само за едната страна. Другата ще може да нарушава законите и да използва всички средства, за да постигне целите си, радвайки се на политическо-съдебен чадър и безнаказаност.

Така че временни комисии и всякакви други измишльотини е имало, има и ще ни се изтърсват с пълния кош. Стига да са нужни на силните на деня. А на защитниците на природата дупе да им е яко, защото в противен случай пишман предприемачите ще изсекат и циментират всичко, а после ще го превърнат в грандиозен мавзолей на простотията и вандалщината си.