Неотдавна Биволъ публикува детайлно проучване базирано на книгата на проф. Емил Хорозов, бивш ръководител на Фонд Научни Изследвания (ФНИ) към Министерството на образованието и науката.  Реакция на наш читател хвърля допълнителна светлина върху задкулисието на българската наука. Публикуваме неговото писмо след проверка на изнесените факти. Биволъ предоставя място за реакция и мнение на всички засегнати в публикациите лица.

В публикация на Биволъ беше осветено как Кънчовците, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, с мълчаливата благословия на всяка власт от началото на българския преход до сега ограбват милиони левове от държавното финансиране в националните конкурси за наука организирани от ФНИ. За периода 2008-2010 това става с 13 проекта на обща стойност ~ 4 000 000 лева, които въпреки некоректно подготвени документи и съмнителна концепция и/или компетентност на екипите зад тях, неизменно получават максимална оценка чрез подменени и манипулирани рецензии. Това директно отправя въпроса към темата за нерегламентирана държавна помощ, която се санкционира от ЕС, но българските политици с охота предоставят и прикриват в замяна на манипулирането на общественото мнение от страна на маститите социолози по време на предизборните кампании.

Сред тези проекти един особено се откроява с внушителната сума от 950 000 лв.,която получава: проект RNF01/0125 «Подобряване на капацитета на научни организации и мсп за развитие на клетъчни и молекулярни биотехнологии и приложенията им в медицината и здравеопазването» от 2008 година. Зад проекта седи фирмата «Научно технологично обслужване- НТО» ООД със седалище на добре познатият адрес бул. Джеймс Баучер 23, чийто мажоритарен собственик «Сентръл Техно Инвест» ЕАД позволява да се проследят връзките на Кънчовците с благочестивият банкер Цветан Василев.

Съсобственици на «Научно технологично обслужване- НТО» ООД са Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Стоян Чакъров. Двамата социолози са добре познати, а по онова време третият партньор г-н Чакъров е главен асистент в катедра Биохимия на Биологически факултет към СУ. Фирмата, занимаваща се с изключително широк спектър от дейности (от консултантство, биологични изследвания и молекулярна медицина до посредничество на чуждестранни лица в страната) е натрупала скандална репутация дълго преди 2008 г. Същата фирма с трима-четирима наети служители (не учени) вече е била замесена в скандал по програмата ФАР в Държавната агенция за рибовъдство и аквакултури, където с проект неправомерно взима апаратура, предназначена за рибовъдни стопанства, която се налага да върне в агенцията (виж тук) след като прокуратурата се заема със случая.

През 2002 г. НТО ООД сключва безсрочен договор с Института по молекулярна биология при БАН за създаването на обща фирма, според който поема ремонта на помещения на института и в замяна на това завинаги се настанява в тях, а хора от института работят по научните задачи (виж тук). Когато истината за неизгодния за БАН договор излиза наяве директорът на института, проф. Иван Иванов, е свален от поста. БАН разваля договора с НТО ООД и сключва нов – според него НТО остава в помещенията на института под наем, докато се възмездят средствата, които е вложила за ремонт. Договорът изтича през 2009 г. Спазвайки характерната за екипа бизнес етика фирмата се опитва да заблуди БАН, че е похарчила над 600 000 лв. за ремонта, докато по документи разходите едва достигат 125 000 лв.

В правилата на конкурса на МОН за развитие на научна инфраструктура от 2008 г., по който е финансиран проект RNF01/0125 влиза условието кандидатите да докажат, че закупената с отпуснатите от държавата пари апаратура ще бъде ползвана съвместно от няколко научни колективи. По това време „НТО“ е под наем, т.е. няма собствени помещения. Управителят ѝ Стоян Чакъров не е хабилитирано лице. Поради това в опит да се придаде имидж на начинанието като координатор на проекта е вписана проф. Албена Борисова Момчилова от Института по биофизика на БАН. Тя самата печели проект и в друг конкурс на фонда – вече представяйки се от името на института. На Кънчовците в тази завера помагат и други „na6i, 4itavi“ учени до един от сой и по странно съвпадение до един от ДС: проф. Румен Панков (съпруг на проф. Момчилова, и ръководител катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ), Здравко Лалчев, също ченге (по онова време ръководител катедра Биохимия в Биологически факултет на СУ), обявено в същия списък (виж тук) и др.

И така драги читателю, възниква въпросът какво се е случило с нашите герои след разкритията на проф. Хорозов и привличането на вниманието на ЕК към престъпленията в българското научно финансиране. Имало ли е възмездие за делата им. Къде са те в момента.

Показвайки универсалната нужда на всяка власт да втълпява социологически внушения на електората, политиката на ФНИ към Кънчовците и НТО показва завидна устойчивост и над-партийност, когато и в скандалният конкурс от 2012 година с анголският професор Рангел Гюров начело на ФНИ, гл.ас. Стоян Чакъров от СУ получава нови 350 000 лв. за „Панел за изследване на индивидуален капацитет за поправка на генотоксични увреждания“. Силният и организиран протест на научната общност по повод на многобройните нарушения свързани с конкурсната сесия от 2012 г. доведе до отстраняването на Рангел Гюров и Сергей Игнатов, и инициира протестите принудили правителството на ГЕРБ да подаде предсрочно оставка. Би могло да се очаква, че категоричната обществена реакция, предизвикала двугодишно разследване и прекратяване на дейността на ФНИ за периода ще накара управляващите да придадат поне временно външно приличие на Фонда и, че в състава на ръководните му органи ще бъдат подбирани хора, които не могат лесно да бъдат свързани с вече публично огласени корупционни приятелски кръгове и обръчи от фирми.

Страницата, представяща ръководните звена на ФНИ показва, че управляващите са заложили на късата памет на научната общност и на сломената ѝ способност за себеотстояване след двегодишната липса на държавно финансиране за наука. Наред с много други „интересни“ личности в експертните структури на фонда, в списъка на членовете на Постоянната научно-експертна комисия по биология и медицински науки след 81 годишният (!) акад. Васил Големански на втора позиция (т.е. зам.-председател) намираме името на … Албена Момчилова. При обявяване на конкурси постоянните научно експертни комисии назначават временни такива, разпределящи проектните предложения на рецензенти, които трябва да ги оценят и по същество да решат съдбата им. Проектите могат да бъдат дадени на неутрални оценители, на хора свързани с конкурентни екипи, или на рецензенти, принадлежащи към приятелския кръг, които да присъдят максимален брой точки на определени предложения, независимо от качествата им и от това дали колективът може да докаже компетентност за реализиране на поставените цели. С присъствието на висока позиция във ФНИ на „проверен кадър“ дал лицето си на техни проекти, Кънчовците могат да гледат смело в бъдещето и през 2014 година.

Не по-малко интересна е и съдбата на проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев. Румен Панков е съпруг на Албена Момчилова. Той е тясно свързан със съсобственика на НТО Стоян Чакъров, чрез съвместни проекти и ръководство на докторанти. Освен, че продължава да бъде ръководител на катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ, проф. Панков от края на 2011 г. вече е и заместник-ректор на СУ. Така свързаният с Кънчовците щатен служител на Държавна сигурност заема вторият в йерархията на СУ пост, даващ възможност ефективно да се контролира кадровата политика, бюджета и социалната, и политическа позиция на най-големият и влиятелен български университет. Този контрол бе особено съществен за ролята, която СУ и студентите му можеха да играят в протестите от лятото на 2013.

Na6i, 4itavi, 4len Kor espondenti*

Междувременно проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев през 2012 година са станали и член-кореспонденти на БАН. Освен с почетното значение на званието, което би трябвало да бъде получавано само от специалисти със световен авторитет и знаков принос за българската наука, присъждането на титлата е свързано и с дългосрочна инвестиция от страна на българската държава, която се задължава да осигури пожизнено месечно възнаграждение от 1100-1400 лв. на чл.-кореспондентите. Званието отваря и пътя към по-високи ръководни постове. Конкурсът от 2012 г. за избор на двама член-кореспонденти в областта на Биологическите науки заслужава самостоятелен анализ.

За да бъде разбран той се налага да обясним какви са главните международно възприети критерии за оценката на един изследовател в областта на естествените и точни науки (физика, химия, биология, география, математика) и медицина.

(1): Kолко и какви публикации има изследователят в специализирани реферирани рецензирани (peer reviewed) научни издания. Тези издания имат собствен рейтинг, Impact factor (IF), който се изчислява и актуализира ежегодно от базираната в Ню Йорк компания Thomson Reuters. Международният стандарт е, че само публикация в списание с IF (колкото по-висок, толкова по-добре) и/или списания в регистъра на международно утвърдените бази данни за научна литература (PubMed, SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и т.н.) са актив за учения. Списания извън тези категории, са с лошо научно качество, или съществуват от твърде скоро за да бъдат оценени. Публикации в тях имат много ниска стойност.

Тук българското законодателство и правилникът на БАН прави специфична и може би далеч не неволна неточност при дефинирането на това що е то научно издание (напр. http://physics.uni-plovdiv.bg/?cat=37):

Под „реферирани научни издания“ се разбират издания с ISSN или ISBN, издания реферирани от международна база данни като SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science, Science Citation Index Expanded, Русский Реферативный Журнал, издания включени в базата данни на реферирани издания на Националния информационен център, системите за машинна информация: INSPECT Англия и ВИНИТИ Русия.

Този текст допуска тълкуване, приравняващо изданията класирани в международните научни бази данни с издания, които имат единствено ISSN или ISBN. Сред последните наред със сборници от национални конференции с или без международно участие (рецензирани крайно небрежно понеже авторът плаща за участието си и се оценява от колегите, с които е врата във врата), книги от български университетски издателства (също с проформа рецензиране и много по-малка аудитория от тези на международни издателства) се нареждат и вестници като напр. „7 дни спорт“ (ISSN: 1311-9869). Тази „хлабава“ дефиниция, често се извинява с факта, че в хуманитарните специалности (философия, литература, филология) няма списания с IF. В природните и точни науки и медицината обаче не е така, и за тези области цитираният правилник създава предпоставки висококвалифициран научен труд да бъде приравнен с каренце в жълт вестник.

(2) До колко високо са оценени публикациите от международната научна общност. Едно изследване е толкова по-оценено, колкото повече е цитирано в международни публикации или книги на други екипи (т.е. не е по-късен самоцитат на някой от авторите си). Цитиранията се предоставят от базите данни SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar (обикновено базите се припокриват помежду си >98%). Тук правилникът на БАН отново отваря вратичка, като признава и цитати от български дисертации и книги (без самоцитирания). Стойността на тези локални цитирания е проблемна, защото те често се случват под натиск на рецензента на дисертацията, не се виждат от международната общност и са недоказуеми (в България няма публично online хранилище на научни дисертации). Броят на тези локални „български“ цитати е малък и не влияе сериозно върху оценката дадена от SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar.

(3) Количеството и качеството на патентите, в които ученият участва. (Архивирани в http://www.google.com/advanced_patent_search; http://www.uspto.gov/; http://www.epo.org/; http://worldwide.espacenet.com/http://patentscope.wipo.int/search/en/search.jsf и др.) Значение има типът на патента (международният „тежи“ много повече от национален) и това дали и до колко е внедрен на практика. Патентът на Coca-Cola или пейсмейкърът например са наистина високо достижение, за разлика от разработка, която никога не е била използвана в практиката или е била в употреба само локално и за кратко време (т.е. не е била достатъчно добра, за да достигне до пазара).

Да се върнем към конкурсът за член-кореспонденти. До крайният етап се добират професорите Румен Балански, Чавдар Василев, Румен Панков, Здравко Лалчев. Ето кратко обобщение на отделните кандидатури с международната (т.е. важната за оценката на учения) им наукометрия до 2012 година:

1. проф. дмн. Румен Мирчев Балански

Длъжност: Професор в Специализираната Болница за Активно лечение по Онкология, София.

Тематика: мутагенеза, механизми на канцерогенезата, увреждане на ДНК и поправка, хемопревенция на рака, канцерогенни механизми на тютюневия дим

Публикации: 110; с IF са 100

Цитирания (без самоцитирания): 1475

Международни патенти:

Освен многобройните цитати в научни публикации, от 2001 година до сега изследванията на д-р Балански са цитирани в 95 международни патента на разработки за хемопревенция на рака. Работата му се счита за една от водещите в света за изучаване на механизмите на раковите заболявания и подходи за терапия.

2. проф. Чавдар Любенов Василев

Длъжност: Професор в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН

Тематика: синтезата на белтъци на имунния отговор и тяхното приложение в клиничната практика.

Публикации: 60, всички с IF

Цитирания (без самоцитирания): 608

Международни патенти: Професор Василев е съавтор на 4 международни патента: 2007: EP1838731-A1; 2005: WO/2005/023871; 2006: WO/2006/072152; 2006: WO/2006/056031. Патентите са свързани с технология за производството на модифицирани лечебни имуноглобулинови препарати с подобрени имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства.

От 2003 година до сега работата на кандидата е цитирана 78 пъти в международни патенти на други колективи в областта на терапия на имунологични заболявания.

3. проф. Румен Георгиев Панков

Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ Тематика: клетъчна адхезия

Публикации:59, с IF са 50

Цитирания (без самоцитирания): 4653

Международни патенти: Има 3 цитата в международни патенти.

Резултатът е висок. Същевременно огромната част от работата на проф. Панков е вършена в САЩ и не е продължена в България, където резултатът му спада. Основно изискване в конкурсите за чл.-кореспондент е кандидатът да е развивал собствена тематика и от България. Това е спазено при кандидати 1 и 2.

4. проф. Здравко Иванов Лалчев

Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ

Тематика: биофизика на белодробен сърфактант и белодробна недостатъчност Публикации:60, с IF са 42

Цитирания (без самоцитирания): 262

Международни патенти: Няма и не е цитиран.

Тук има драстично разминаване между реалните наукометрични данни на кандидата и заявените от него > 180 публикации, > 950 цитата и клинични приложения (виж тук и тук). Разликата от > 120 публикации може да се обясни единствено за сметка на „нискотарифни“ публикации в регионални издания, не покриващи критериите за индексиране на PubMed, SCOPUS, Thomson Reuters и др. Да бъде приписана разликата от > 700 цитата за сметка на локални цитирания (не се съхраняват в база данни и не подлежат на проверка) в български източници е несериозно. Международните цитати се архивират в бази данни за да служат като визитка на изследователя и трябва да са много повече от локалните (защото сумарно броят цитиращи учени в целият свят е много по-голям от броят им в България). Проверката в базите данни за патенти съобщава, че кандидатът няма международни патенти или разработки въведени в клиничната и диагностична практика. Справката с международни експерти неонатолози, липсата на международни патенти и малката цитируемост (т.е. не възприемане от научната общност) показа, че противно на заявленията давани от проф. Лалчев по време на конкурса и в пресата за спасени 9000 (виж тук) или 14 000 детски живота (тук), кандидатът няма международно възприет или одобрен за клинична употреба принос към диагностиката и животоспасяващото лечение на белодробна недостатъчност при новородени. Те в България, както и в останалият свят, винаги са правени с технологии и лекарства разработени от екипи в западни университети, с които кандидатът няма връзка.

Тези данни предполагат, че едното чл.-кор. място ще бъде за проф. Балански, а второто ще бъде решено между проф. Василев и проф. Панков. Но… се случва нещо съвсем различно. Преброяването на 48 гласа показва 1. Здравко Лалчев (с 90% мнозинство) 2. Румен Панков (60% от гласовете) 3. Чавдар Василев (25%) и 4. Румен Балански (8.3 %, т.е. едва 4 гласа).

Резултатите от конкурса са изкривено въплъщение на библейската сентенция „Последните ще бъдат първи.“. Конкурсът бива спечелен от кандидата с най-слаби показатели, а изследовател с отличен резултат остава дори не втори (там е класиран проф. Панков), а последен. Освен абсурдният резултат е налице и нарушение на процедурата, при което е представена фалшива завишена наукометрия от участник в конкурса. Въпросът е какво е накарало журито да не забележи очевидните несъответствия между представени документи (които би трябвало да преминат внимателна проверка) и реалност, и да вземе решение, пренебрегващо професионалните качества на изследователите.

Отговорът е на повърхността. Няма информация проф. Балански и проф. Василев да са сътрудничили с ДС и с нейни производни. Докато проф. Панков (щатен) и проф. Лалчев (доносник) са дългогодишни кадри на ДС и членове на отбора на Кънчовците, който държи в пипалата си „проектният бизнес“ и ФНИ. Членовете на журито на конкурса се състои от академици, някои от които обявени доносници на ДС…(виж тук, тук и тук).

Така независимо от направените разкрития, през периода от 2010 г. до сега екипът на Кънчовците се сдобива по познатите задкулисни механизми с двама член-кореспонденти, един зам.-ректор на най-големият български университет, един член на ръководна структура на ФНИ и още финансиране от ФНИ. И то без дори да се опитва да смени лицата на личностите, с които си служи, и които вече са станали публични. Съсобственикът на „НТО“ ООД Стоян Чакъров вече също е доцент в Биологически факултет на СУ (виж тук), със статии преимуществено в регионални списания без импакт фактор или с нисък такъв. А „Кънчовския Галъп“ продължава да пророкува, балансирайки между БСП и ГЕРБ, готов под паравана на свързаните с него кадри да получи най-високата оферта за услугите си през предстоящите конкурси на ФНИ.

Описаните събития, засягат един много важен, но оставащ в сянка, на фона на икономическите и парламентарни борби между политическите сили, проблем на българското общество. Проблемът за състоянието, в което се намира българското висше образование и наука от 1989 г. до наши дни и за целите, които е впрегнато да обслужва. Както показва и настоящата статия, то е в хватката на функционери на ДС, които контролират кадрите и разпределението на парите в него и го използват като параван за източване на държавни бюджетни средства за манипулиране на общественото мнение и към обръчи от фирми.

Проблемът е много по-сериозен от колкото изглежда на пръв поглед и излиза извън рамките на корупцията. Университетите и изследователските институции по-цял свят са инкубаторите, които създават интелигенцията, хората определящи потенциала и посоката на развитие на държавата. В момента, в които мислещите образовани хора са прогонени и ги няма, обществото губи способност да бъде продуктивно (да генерира бизнес и индустрия), да създаде свой собствен, представящ интересите му елит, способността си да се наблюдава и самоанализира, и се превръща в заложник на репресивните органи и задкулисието.

Какви са потенциалните решения се подсказва от самото описание на тази история. България е твърде малка държава за да може представителите на една и съща гилдия да не бъдат обвързани със силни зависимости помежду си. С този проблем са се сблъсквали много европейски държави, които макар и без тежката предистория на българското общество, също са достатъчно малки, за да се познават всички един с друг. Във Финландия и Норвегия всяка научна степен от докторат нагоре се рецензира от чуждестранни експерти в областта. В Германия големи проекти (акредитация на институти, професорски позиции), също често се оценяват изцяло от чуждестранни специалисти в съответното направление. Така макар политиката винаги да е фактор, на важни позиции не се оказват неподходящи хора и важни инвестиции не изтичат към сенчести бизнеси.

Често в България като аргумент срещу въвеждането на изцяло чуждестранни рецензенти се казва, че на тях трябва да им бъде платено. Рецензирането на научен проект в Европа се заплаща между 100 € и 500 € на проект. Това предполага, че рецензирането на 1000 проектопредложения ще струва около 400 000 €. В зависимост от оценката на проектните предложения след това България или ще даде 6 до 50 милиона eвро всяка година на хора, които ще изплатят вложението, или ще ги налее в черните дупки на корупцията. Същото важи и за научните звания. Титлата означава доживотна инвестиция от страна на държавата и зелена светлина за получилия званието да провежда кадрова политика. Само годишната пожизнена заплата на академиците и член- кореспондентите, голяма част от които агенти на ДС, струват на България 1.5 млн. лева годишно (виж тук).

Много важно е обществото да накара нашата небогата държава да направи тази сериозна инвестиция не в оцапаните пост-тоталитарни апаратчици, а в професионалисти, които могат да бъдат генератори на пари за България, а не само консуматори на проекти. В настоящата публикация, разглеждайки емблематичен частен случай, илюстриращ до колко високи етажи е проникнала заразата, ние разкрихме и се опитахме да обясним по разбираем начин един силно специализиран, трудно забележим за обществото и точно поради това много ефективен през годините механизъм на корупция и кадрови контрол върху българското образование и наука, който позволява на Кънчовците и техните подобия да получат оферти за манипулативната си работа от всяка власт за сметка на държавната хранилка на ФНИ.

Едновременно с това се провижда и един далеч по-мащабен замисъл. Задкулисието, за да поддържа властта си, се нуждае от слабо грамотна нация, податлива на внушения и без поглед към света. Като поставят на ръководни позиции в университетите и БАН свои марионетки, Кънчовците получават и допълнителна възможност да повишат ефективността и цената на услугите си като се сдобиват с инструменти да удрят върху основата на обществото, върху интелектуалния потенциал на България, правейки я все по-податлива за своя шаманизъм.

* Подзаглавието е на редакцията с препратка към патриотичната Facebook група KLETA MAJKA BALGARIQ

Намирате ли тази статия за полезна?
Подкрепете ни, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

283 еднократни данъкоплатци за 2018 г. са осигурили до този момент 5117 €.
708 активни месечни данъкоплатци осигуряват 3380 € месечнo.
12 активни годишни данъкоплатци осигуряват сумата от 1440 € годишно

Аз поддържам Биволъ >>

This post is also available in: English