Неотдавна Биволъ публикува детайлно проучване базирано на книгата на проф. Емил Хорозов, бивш ръководител на Фонд Научни Изследвания (ФНИ) към Министерството на образованието и науката.  Реакция на наш читател хвърля допълнителна светлина върху задкулисието на българската наука. Публикуваме неговото писмо след проверка на изнесените факти. Биволъ предоставя място за реакция и мнение на всички засегнати в публикациите лица.

В публикация на Биволъ беше осветено как Кънчовците, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, с мълчаливата благословия на всяка власт от началото на българския преход до сега ограбват милиони левове от държавното финансиране в националните конкурси за наука организирани от ФНИ. За периода 2008-2010 това става с 13 проекта на обща стойност ~ 4 000 000 лева, които въпреки некоректно подготвени документи и съмнителна концепция и/или компетентност на екипите зад тях, неизменно получават максимална оценка чрез подменени и манипулирани рецензии. Това директно отправя въпроса към темата за нерегламентирана държавна помощ, която се санкционира от ЕС, но българските политици с охота предоставят и прикриват в замяна на манипулирането на общественото мнение от страна на маститите социолози по време на предизборните кампании.

Сред тези проекти един особено се откроява с внушителната сума от 950 000 лв.,която получава: проект RNF01/0125 «Подобряване на капацитета на научни организации и мсп за развитие на клетъчни и молекулярни биотехнологии и приложенията им в медицината и здравеопазването» от 2008 година. Зад проекта седи фирмата «Научно технологично обслужване- НТО» ООД със седалище на добре познатият адрес бул. Джеймс Баучер 23, чийто мажоритарен собственик «Сентръл Техно Инвест» ЕАД позволява да се проследят връзките на Кънчовците с благочестивият банкер Цветан Василев.

Съсобственици на «Научно технологично обслужване- НТО» ООД са Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Стоян Чакъров. Двамата социолози са добре познати, а по онова време третият партньор г-н Чакъров е главен асистент в катедра Биохимия на Биологически факултет към СУ. Фирмата, занимаваща се с изключително широк спектър от дейности (от консултантство, биологични изследвания и молекулярна медицина до посредничество на чуждестранни лица в страната) е натрупала скандална репутация дълго преди 2008 г. Същата фирма с трима-четирима наети служители (не учени) вече е била замесена в скандал по програмата ФАР в Държавната агенция за рибовъдство и аквакултури, където с проект неправомерно взима апаратура, предназначена за рибовъдни стопанства, която се налага да върне в агенцията (виж тук) след като прокуратурата се заема със случая.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



През 2002 г. НТО ООД сключва безсрочен договор с Института по молекулярна биология при БАН за създаването на обща фирма, според който поема ремонта на помещения на института и в замяна на това завинаги се настанява в тях, а хора от института работят по научните задачи (виж тук). Когато истината за неизгодния за БАН договор излиза наяве директорът на института, проф. Иван Иванов, е свален от поста. БАН разваля договора с НТО ООД и сключва нов – според него НТО остава в помещенията на института под наем, докато се възмездят средствата, които е вложила за ремонт. Договорът изтича през 2009 г. Спазвайки характерната за екипа бизнес етика фирмата се опитва да заблуди БАН, че е похарчила над 600 000 лв. за ремонта, докато по документи разходите едва достигат 125 000 лв.

В правилата на конкурса на МОН за развитие на научна инфраструктура от 2008 г., по който е финансиран проект RNF01/0125 влиза условието кандидатите да докажат, че закупената с отпуснатите от държавата пари апаратура ще бъде ползвана съвместно от няколко научни колективи. По това време „НТО“ е под наем, т.е. няма собствени помещения. Управителят ѝ Стоян Чакъров не е хабилитирано лице. Поради това в опит да се придаде имидж на начинанието като координатор на проекта е вписана проф. Албена Борисова Момчилова от Института по биофизика на БАН. Тя самата печели проект и в друг конкурс на фонда – вече представяйки се от името на института. На Кънчовците в тази завера помагат и други „na6i, 4itavi“ учени до един от сой и по странно съвпадение до един от ДС: проф. Румен Панков (съпруг на проф. Момчилова, и ръководител катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ), Здравко Лалчев, също ченге (по онова време ръководител катедра Биохимия в Биологически факултет на СУ), обявено в същия списък (виж тук) и др.

И така драги читателю, възниква въпросът какво се е случило с нашите герои след разкритията на проф. Хорозов и привличането на вниманието на ЕК към престъпленията в българското научно финансиране. Имало ли е възмездие за делата им. Къде са те в момента.

Показвайки универсалната нужда на всяка власт да втълпява социологически внушения на електората, политиката на ФНИ към Кънчовците и НТО показва завидна устойчивост и над-партийност, когато и в скандалният конкурс от 2012 година с анголският професор Рангел Гюров начело на ФНИ, гл.ас. Стоян Чакъров от СУ получава нови 350 000 лв. за „Панел за изследване на индивидуален капацитет за поправка на генотоксични увреждания“. Силният и организиран протест на научната общност по повод на многобройните нарушения свързани с конкурсната сесия от 2012 г. доведе до отстраняването на Рангел Гюров и Сергей Игнатов, и инициира протестите принудили правителството на ГЕРБ да подаде предсрочно оставка. Би могло да се очаква, че категоричната обществена реакция, предизвикала двугодишно разследване и прекратяване на дейността на ФНИ за периода ще накара управляващите да придадат поне временно външно приличие на Фонда и, че в състава на ръководните му органи ще бъдат подбирани хора, които не могат лесно да бъдат свързани с вече публично огласени корупционни приятелски кръгове и обръчи от фирми.

Страницата, представяща ръководните звена на ФНИ показва, че управляващите са заложили на късата памет на научната общност и на сломената ѝ способност за себеотстояване след двегодишната липса на държавно финансиране за наука. Наред с много други „интересни“ личности в експертните структури на фонда, в списъка на членовете на Постоянната научно-експертна комисия по биология и медицински науки след 81 годишният (!) акад. Васил Големански на втора позиция (т.е. зам.-председател) намираме името на … Албена Момчилова. При обявяване на конкурси постоянните научно експертни комисии назначават временни такива, разпределящи проектните предложения на рецензенти, които трябва да ги оценят и по същество да решат съдбата им. Проектите могат да бъдат дадени на неутрални оценители, на хора свързани с конкурентни екипи, или на рецензенти, принадлежащи към приятелския кръг, които да присъдят максимален брой точки на определени предложения, независимо от качествата им и от това дали колективът може да докаже компетентност за реализиране на поставените цели. С присъствието на висока позиция във ФНИ на „проверен кадър“ дал лицето си на техни проекти, Кънчовците могат да гледат смело в бъдещето и през 2014 година.

Не по-малко интересна е и съдбата на проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев. Румен Панков е съпруг на Албена Момчилова. Той е тясно свързан със съсобственика на НТО Стоян Чакъров, чрез съвместни проекти и ръководство на докторанти. Освен, че продължава да бъде ръководител на катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ, проф. Панков от края на 2011 г. вече е и заместник-ректор на СУ. Така свързаният с Кънчовците щатен служител на Държавна сигурност заема вторият в йерархията на СУ пост, даващ възможност ефективно да се контролира кадровата политика, бюджета и социалната, и политическа позиция на най-големият и влиятелен български университет. Този контрол бе особено съществен за ролята, която СУ и студентите му можеха да играят в протестите от лятото на 2013.

Na6i, 4itavi, 4len Kor espondenti*

Междувременно проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев през 2012 година са станали и член-кореспонденти на БАН. Освен с почетното значение на званието, което би трябвало да бъде получавано само от специалисти със световен авторитет и знаков принос за българската наука, присъждането на титлата е свързано и с дългосрочна инвестиция от страна на българската държава, която се задължава да осигури пожизнено месечно възнаграждение от 1100-1400 лв. на чл.-кореспондентите. Званието отваря и пътя към по-високи ръководни постове. Конкурсът от 2012 г. за избор на двама член-кореспонденти в областта на Биологическите науки заслужава самостоятелен анализ.

За да бъде разбран той се налага да обясним какви са главните международно възприети критерии за оценката на един изследовател в областта на естествените и точни науки (физика, химия, биология, география, математика) и медицина.

(1): Kолко и какви публикации има изследователят в специализирани реферирани рецензирани (peer reviewed) научни издания. Тези издания имат собствен рейтинг, Impact factor (IF), който се изчислява и актуализира ежегодно от базираната в Ню Йорк компания Thomson Reuters. Международният стандарт е, че само публикация в списание с IF (колкото по-висок, толкова по-добре) и/или списания в регистъра на международно утвърдените бази данни за научна литература (PubMed, SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и т.н.) са актив за учения. Списания извън тези категории, са с лошо научно качество, или съществуват от твърде скоро за да бъдат оценени. Публикации в тях имат много ниска стойност.

Тук българското законодателство и правилникът на БАН прави специфична и може би далеч не неволна неточност при дефинирането на това що е то научно издание (напр. http://physics.uni-plovdiv.bg/?cat=37):

Под „реферирани научни издания“ се разбират издания с ISSN или ISBN, издания реферирани от международна база данни като SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science, Science Citation Index Expanded, Русский Реферативный Журнал, издания включени в базата данни на реферирани издания на Националния информационен център, системите за машинна информация: INSPECT Англия и ВИНИТИ Русия.

Този текст допуска тълкуване, приравняващо изданията класирани в международните научни бази данни с издания, които имат единствено ISSN или ISBN. Сред последните наред със сборници от национални конференции с или без международно участие (рецензирани крайно небрежно понеже авторът плаща за участието си и се оценява от колегите, с които е врата във врата), книги от български университетски издателства (също с проформа рецензиране и много по-малка аудитория от тези на международни издателства) се нареждат и вестници като напр. „7 дни спорт“ (ISSN: 1311-9869). Тази „хлабава“ дефиниция, често се извинява с факта, че в хуманитарните специалности (философия, литература, филология) няма списания с IF. В природните и точни науки и медицината обаче не е така, и за тези области цитираният правилник създава предпоставки висококвалифициран научен труд да бъде приравнен с каренце в жълт вестник.

(2) До колко високо са оценени публикациите от международната научна общност. Едно изследване е толкова по-оценено, колкото повече е цитирано в международни публикации или книги на други екипи (т.е. не е по-късен самоцитат на някой от авторите си). Цитиранията се предоставят от базите данни SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar (обикновено базите се припокриват помежду си >98%). Тук правилникът на БАН отново отваря вратичка, като признава и цитати от български дисертации и книги (без самоцитирания). Стойността на тези локални цитирания е проблемна, защото те често се случват под натиск на рецензента на дисертацията, не се виждат от международната общност и са недоказуеми (в България няма публично online хранилище на научни дисертации). Броят на тези локални „български“ цитати е малък и не влияе сериозно върху оценката дадена от SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar.

(3) Количеството и качеството на патентите, в които ученият участва. (Архивирани в http://www.google.com/advanced_patent_search; http://www.uspto.gov/; http://www.epo.org/; http://worldwide.espacenet.com/http://patentscope.wipo.int/search/en/search.jsf и др.) Значение има типът на патента (международният „тежи“ много повече от национален) и това дали и до колко е внедрен на практика. Патентът на Coca-Cola или пейсмейкърът например са наистина високо достижение, за разлика от разработка, която никога не е била използвана в практиката или е била в употреба само локално и за кратко време (т.е. не е била достатъчно добра, за да достигне до пазара).

Да се върнем към конкурсът за член-кореспонденти. До крайният етап се добират професорите Румен Балански, Чавдар Василев, Румен Панков, Здравко Лалчев. Ето кратко обобщение на отделните кандидатури с международната (т.е. важната за оценката на учения) им наукометрия до 2012 година:

1. проф. дмн. Румен Мирчев Балански

Длъжност: Професор в Специализираната Болница за Активно лечение по Онкология, София.

Тематика: мутагенеза, механизми на канцерогенезата, увреждане на ДНК и поправка, хемопревенция на рака, канцерогенни механизми на тютюневия дим

Публикации: 110; с IF са 100

Цитирания (без самоцитирания): 1475

Международни патенти:

Освен многобройните цитати в научни публикации, от 2001 година до сега изследванията на д-р Балански са цитирани в 95 международни патента на разработки за хемопревенция на рака. Работата му се счита за една от водещите в света за изучаване на механизмите на раковите заболявания и подходи за терапия.

2. проф. Чавдар Любенов Василев

Длъжност: Професор в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН

Тематика: синтезата на белтъци на имунния отговор и тяхното приложение в клиничната практика.

Публикации: 60, всички с IF

Цитирания (без самоцитирания): 608

Международни патенти: Професор Василев е съавтор на 4 международни патента: 2007: EP1838731-A1; 2005: WO/2005/023871; 2006: WO/2006/072152; 2006: WO/2006/056031. Патентите са свързани с технология за производството на модифицирани лечебни имуноглобулинови препарати с подобрени имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства.

От 2003 година до сега работата на кандидата е цитирана 78 пъти в международни патенти на други колективи в областта на терапия на имунологични заболявания.

3. проф. Румен Георгиев Панков

Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ Тематика: клетъчна адхезия

Публикации:59, с IF са 50

Цитирания (без самоцитирания): 4653

Международни патенти: Има 3 цитата в международни патенти.

Резултатът е висок. Същевременно огромната част от работата на проф. Панков е вършена в САЩ и не е продължена в България, където резултатът му спада. Основно изискване в конкурсите за чл.-кореспондент е кандидатът да е развивал собствена тематика и от България. Това е спазено при кандидати 1 и 2.

4. проф. Здравко Иванов Лалчев

Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ

Тематика: биофизика на белодробен сърфактант и белодробна недостатъчност Публикации:60, с IF са 42

Цитирания (без самоцитирания): 262

Международни патенти: Няма и не е цитиран.

Тук има драстично разминаване между реалните наукометрични данни на кандидата и заявените от него > 180 публикации, > 950 цитата и клинични приложения (виж тук и тук). Разликата от > 120 публикации може да се обясни единствено за сметка на „нискотарифни“ публикации в регионални издания, не покриващи критериите за индексиране на PubMed, SCOPUS, Thomson Reuters и др. Да бъде приписана разликата от > 700 цитата за сметка на локални цитирания (не се съхраняват в база данни и не подлежат на проверка) в български източници е несериозно. Международните цитати се архивират в бази данни за да служат като визитка на изследователя и трябва да са много повече от локалните (защото сумарно броят цитиращи учени в целият свят е много по-голям от броят им в България). Проверката в базите данни за патенти съобщава, че кандидатът няма международни патенти или разработки въведени в клиничната и диагностична практика. Справката с международни експерти неонатолози, липсата на международни патенти и малката цитируемост (т.е. не възприемане от научната общност) показа, че противно на заявленията давани от проф. Лалчев по време на конкурса и в пресата за спасени 9000 (виж тук) или 14 000 детски живота (тук), кандидатът няма международно възприет или одобрен за клинична употреба принос към диагностиката и животоспасяващото лечение на белодробна недостатъчност при новородени. Те в България, както и в останалият свят, винаги са правени с технологии и лекарства разработени от екипи в западни университети, с които кандидатът няма връзка.

Тези данни предполагат, че едното чл.-кор. място ще бъде за проф. Балански, а второто ще бъде решено между проф. Василев и проф. Панков. Но… се случва нещо съвсем различно. Преброяването на 48 гласа показва 1. Здравко Лалчев (с 90% мнозинство) 2. Румен Панков (60% от гласовете) 3. Чавдар Василев (25%) и 4. Румен Балански (8.3 %, т.е. едва 4 гласа).

Резултатите от конкурса са изкривено въплъщение на библейската сентенция „Последните ще бъдат първи.“. Конкурсът бива спечелен от кандидата с най-слаби показатели, а изследовател с отличен резултат остава дори не втори (там е класиран проф. Панков), а последен. Освен абсурдният резултат е налице и нарушение на процедурата, при което е представена фалшива завишена наукометрия от участник в конкурса. Въпросът е какво е накарало журито да не забележи очевидните несъответствия между представени документи (които би трябвало да преминат внимателна проверка) и реалност, и да вземе решение, пренебрегващо професионалните качества на изследователите.

Отговорът е на повърхността. Няма информация проф. Балански и проф. Василев да са сътрудничили с ДС и с нейни производни. Докато проф. Панков (щатен) и проф. Лалчев (доносник) са дългогодишни кадри на ДС и членове на отбора на Кънчовците, който държи в пипалата си „проектният бизнес“ и ФНИ. Членовете на журито на конкурса се състои от академици, някои от които обявени доносници на ДС…(виж тук, тук и тук).

Така независимо от направените разкрития, през периода от 2010 г. до сега екипът на Кънчовците се сдобива по познатите задкулисни механизми с двама член-кореспонденти, един зам.-ректор на най-големият български университет, един член на ръководна структура на ФНИ и още финансиране от ФНИ. И то без дори да се опитва да смени лицата на личностите, с които си служи, и които вече са станали публични. Съсобственикът на „НТО“ ООД Стоян Чакъров вече също е доцент в Биологически факултет на СУ (виж тук), със статии преимуществено в регионални списания без импакт фактор или с нисък такъв. А „Кънчовския Галъп“ продължава да пророкува, балансирайки между БСП и ГЕРБ, готов под паравана на свързаните с него кадри да получи най-високата оферта за услугите си през предстоящите конкурси на ФНИ.

Описаните събития, засягат един много важен, но оставащ в сянка, на фона на икономическите и парламентарни борби между политическите сили, проблем на българското общество. Проблемът за състоянието, в което се намира българското висше образование и наука от 1989 г. до наши дни и за целите, които е впрегнато да обслужва. Както показва и настоящата статия, то е в хватката на функционери на ДС, които контролират кадрите и разпределението на парите в него и го използват като параван за източване на държавни бюджетни средства за манипулиране на общественото мнение и към обръчи от фирми.

Проблемът е много по-сериозен от колкото изглежда на пръв поглед и излиза извън рамките на корупцията. Университетите и изследователските институции по-цял свят са инкубаторите, които създават интелигенцията, хората определящи потенциала и посоката на развитие на държавата. В момента, в които мислещите образовани хора са прогонени и ги няма, обществото губи способност да бъде продуктивно (да генерира бизнес и индустрия), да създаде свой собствен, представящ интересите му елит, способността си да се наблюдава и самоанализира, и се превръща в заложник на репресивните органи и задкулисието.

Какви са потенциалните решения се подсказва от самото описание на тази история. България е твърде малка държава за да може представителите на една и съща гилдия да не бъдат обвързани със силни зависимости помежду си. С този проблем са се сблъсквали много европейски държави, които макар и без тежката предистория на българското общество, също са достатъчно малки, за да се познават всички един с друг. Във Финландия и Норвегия всяка научна степен от докторат нагоре се рецензира от чуждестранни експерти в областта. В Германия големи проекти (акредитация на институти, професорски позиции), също често се оценяват изцяло от чуждестранни специалисти в съответното направление. Така макар политиката винаги да е фактор, на важни позиции не се оказват неподходящи хора и важни инвестиции не изтичат към сенчести бизнеси.

Често в България като аргумент срещу въвеждането на изцяло чуждестранни рецензенти се казва, че на тях трябва да им бъде платено. Рецензирането на научен проект в Европа се заплаща между 100 € и 500 € на проект. Това предполага, че рецензирането на 1000 проектопредложения ще струва около 400 000 €. В зависимост от оценката на проектните предложения след това България или ще даде 6 до 50 милиона eвро всяка година на хора, които ще изплатят вложението, или ще ги налее в черните дупки на корупцията. Същото важи и за научните звания. Титлата означава доживотна инвестиция от страна на държавата и зелена светлина за получилия званието да провежда кадрова политика. Само годишната пожизнена заплата на академиците и член- кореспондентите, голяма част от които агенти на ДС, струват на България 1.5 млн. лева годишно (виж тук).

Много важно е обществото да накара нашата небогата държава да направи тази сериозна инвестиция не в оцапаните пост-тоталитарни апаратчици, а в професионалисти, които могат да бъдат генератори на пари за България, а не само консуматори на проекти. В настоящата публикация, разглеждайки емблематичен частен случай, илюстриращ до колко високи етажи е проникнала заразата, ние разкрихме и се опитахме да обясним по разбираем начин един силно специализиран, трудно забележим за обществото и точно поради това много ефективен през годините механизъм на корупция и кадрови контрол върху българското образование и наука, който позволява на Кънчовците и техните подобия да получат оферти за манипулативната си работа от всяка власт за сметка на държавната хранилка на ФНИ.

Едновременно с това се провижда и един далеч по-мащабен замисъл. Задкулисието, за да поддържа властта си, се нуждае от слабо грамотна нация, податлива на внушения и без поглед към света. Като поставят на ръководни позиции в университетите и БАН свои марионетки, Кънчовците получават и допълнителна възможност да повишат ефективността и цената на услугите си като се сдобиват с инструменти да удрят върху основата на обществото, върху интелектуалния потенциал на България, правейки я все по-податлива за своя шаманизъм.

* Подзаглавието е на редакцията с препратка към патриотичната Facebook група KLETA MAJKA BALGARIQ

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly