Разследване на Валя Ахчиева

Белезници за журналиста

Вместо МВР да разследва себе си и висш държавен служител, защо са му издали лична карта, документ с невярно съдържание, те притискат един журналист
Екип на Биволъ

Никога не съм предполагала, че в наши дни, атаките срещу свободата на словото ще достигнат  това срамно дъно – един журналист да дава обяснения в полицията, че неговата професионална работа не е престъпление! И че не е тормоз за когото и да било, ако се търсят отговори на важни въпроси, свързани с евентуална корупция в държавни институции и  харченето на публични средства.

През годините съм минала през какво ли не. В най-мрачните времена на цензурата, един шеф в БНТ искаше от мен да му представям  подписите на хората, които ще интервюирам. И за да не ми свалят темата, бях принудена да направя списък на военнослужещи  във Военноморските сили във Варна, които се подписаха срещу изречението: „Съгласен съм да дам интервю на Валя Ахчиева за предаването „Открито“ на БНТ“.

А тогава темата беше –  „Единствената останала българска подводница на въоръжение на флота, вече е опасна за използване.“

За какво е всичко това? – попитах шефа си. – Да не би да не са в съзнание хората, когато ми дават интервюта, та да има нужда от тяхното  съгласие?“

Не последва отговор.

Но, дори и през това мрачно време за свободата на словото, аз имах пропуск като журналист на БНТ, на гърба на който пишеше: „ Държавните институции трябва да оказват съдействие на журналиста при извършваната от него дейност.“

Само че, сега, след толкова много години, една държавна институция се превърна в репресивна машина за журналиста. За мен.

Вместо органите на МВР да разследват себе си и един висш държавен служител, как и защо в МВР са му издали лична карта, която всъщност представлява документ с невярно съдържание, те притискат един журналист. Защото той е задал точно този въпрос. И още няколко други въпроси, които касаят същият този висш държавен служител – бивш Главен директор на „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ.

Преди една година и осем месеца, аз направих журналистическо разследване: „Държавни служители – и наградени, и дадени на прокурор“.

Във филма показахме един доклад на тогавашния Главен директор на Оперативна програма „Околна среда“ – Гергана Грозданова, която го беше изпратила на министъра на околната среда и водите Емил Димитров. Този доклад взриви обществото. И предизвика съмнения за корупция при изпълнението на проекти, разплащани с публични европейски средства. Министърът веднага го изпрати на Главния прокурор Иван Гешев, а той го препратил на Европейската прокуратура на Кьовеши. И тогава шумно беше обявено, че било започнало разследване по този доклад, който поставяше въпроса:

Злоупотребява ли се с европейски средства в една корупционна среда на управляващия орган по тази оперативна програма в Министерството на околната среда и водите?

Само че, имаше два факта около тази история от месец април 2021-ва година, които будеха недоумение.

Това, че само седмица преди да изпрати въпросния доклад, Главният директор Гергана Грозданова беше входирала друго писмо до министъра – предложение да се наградят всички държавни служители в тази Главна дирекция – 107 на брой, с ДМС – 200 процента, за постигнати „изключително добри резултати“. И това бяха всъщност, над половин милион лева, по ведомост. Така според документите в МОСВ, едната седмица награждават служителите за тяхната отлична работа, а следващата седмица ги дават на прокурор, заради нарушения в работата им. И прокуратурата ги била разследвала.

Вторият факт беше този, че още тогава, всички началници на отдели в ОП „Околна среда“, отрекоха в системата им да съществува такава информация за нарушения. Отрекоха да са обсъждали или подавали „нагоре“ такава информация. И недоумяваха, как тя се е появила в доклада на Грозданова? Откъде тя е взела тази информация? Кой я и е дал? И с какви доказателства разполага, след като в доклада са цитирани разни фирми и физически лица, със съмнения за конфликт на интереси?

Законът за радио и телевизия, а и Етичният кодекс на журналиста ме задължават, да потърся гледната точка на засегнатата страна. В случая, това е една публична фигура, висш държавен служител, Главен директор на една оперативна програма, чийто подпис удостоверява разходването на бюджет от 3,5 милиарда лева европейски средства.

Но, търсейки отговори от Грозданова чрез МОСВ, аз разбрах, че никой не можел да я открие. Била излязла в болнични още от първия работен ден на служебния министър на околната среда и водите – Асен Личев. Министър Личев дори даде изявления пред медии, че я издирват 40 дни в цяла България и не можели да я намерят. Не вдигала и телефона си.

Тогава аз потърсих Грозданова в кооперацията, в която живее – в София, в Студентски град. И с изумление установих, че на посочения по лична карта постоянен адрес на Грозданова, който беше и неин настоящ адрес, всъщност, живее друго семейство! В апартамент 5 на въпросния блок, живееха други хора! А от съседи  разбрах, че Грозданова живеела в ателие 5. Но, в ателие не се живее! И според закона, и според отговора на общинската администрация на Район „Студентски“ в Столична община. Само след смяна на предназначението на ателието за творчески нужди в жилище за живеене, по специална процедура по Закона за устройство на територията, може да се живее там. Това ми отговориха от ДНСК.

Така, аз установих, че личната карта на Грозданова представлява документ с невярно съдържание, защото вписаният в нея постоянен адрес, не отговаря на действителния и адрес.

Освен това установих, че в болничния и лист, издаден от МБАЛ „Люлин“ в София, според който тя е лежала в болницата за лечение по клинична пътека, а след това е изписана за домашно лечение, е вписан някакъв друг адрес в град Гоце Делчев. Но, според отговора, който получих от НОИ, в болничния лист по закон, трябва да се впише постоянният адрес  на осигуреното лице.

Така възникна въпросът – присъствено ли е издаден болничният лист от МБАЛ „Люлин“ в София? И защо висшият държавен служител не е сложил в ред личните си документи, след като от неговия подпис зависи усвояването на 3,5 милиарда лева европейски средства?

А всички държавни служители, които слагат подписа си под публични средства, трябва да бъдат поставени под наблюдението на журналиста.

Така и направих. Следих темата. Следих какво се случва. Една година и 8 месеца правих това. Докато не попаднах на нови обстоятелства.

Новият Главен директор на Оперативна програма „Околна среда“ – Галина Симеонова заяви, че никой от българската или от европейската прокуратура, не е изисквал, каквито и да е документи, свързани с изпратения доклад на Грозданова до прокуратурата. Няма данни, че въобще се разследва по този доклад. И вероятно причината била тази, че към доклада не били приложени никакви доказателства за фактите в него. Никой служител от ОП „Околна среда“ не бил разпитван от прокуратурата. Според Галина Симеонова, в доклада на Грозданова нямало факти за извършени  нарушения, а всичко било нейно лично мнение. Имало било рискове в работата на програмата, за които Симеонова  положила усилия като мениджър, да бъдат минимизирани и отстранени.

Тогава, питам се, какъв е бил смисълът да се изпрати доклад на прокурор без доказателства, а само с имена на фирми и физически лица? Да не би, по този начин, едни икономически интереси за европейски пари, да атакуват други икономически интереси? И ако това е така, въпросът би бил: „Позволила ли е бившата Главна директорка на ОПОС, да бъде използвана евентуално, в такива мръсни игри?

 

Ексглавният директор на ОП “Околна среда” в МОСВ – Гергана Грозданова, пуснала жалба в полицията срещу журналиста Валя Ахчиева, че й упражнявала тормоз.

Има и други нови обстоятелства по казуса. Научаваме, че Гергана Грозданова най-напред била уволнена от министър Асен Личев, но след това била възстановена на работа в същия управляващ орган на програмата, с решение на съда.

Защо тогава, след като един министър е поискал да упражни контрол върху издаването на болничен  лист на негов висш държавен служител и е поискал проверката от НОИ, защо, това се е превърнало в бумеранг за самия министър?

Защо, ТЕЛК най-напред отменя болничния лист на висшия държавен служител Грозданова, а след това, при обжалване от нейна страна, НЕЛК отменя решението на ТЕЛК?  И възстановява болничния лист.

Защо Законът за гражданската регистрация се прилага с двоен стандарт – по един начин за висш държавен служител, и по съвсем друг начин, за едно обикновено семейство, което също живее в ателие в същия блок на Грозданова?

Кметът на Район „Студентски“ – Петко Горанов потвърди, че става дума за несъответствия, и в гражданската регистрация на висшия държавен служител Грозданова, и по Закона за устройство на територията, а  и като последствие – по Закона за българските лични документи. От общинската администрация били издали предписания и следвало те да бъдат отстранени.

Но, изведнъж, докато обикалях институциите, търсейки отговори на всички въпроси, ми се обадиха от полицията. По-точно от Седмо полицейско управление на МВР. Трябвало да ме разпитат. Имало жалба срещу мен за това, че съм била упражнявала тормоз върху Гергана Грозданова.

Какъв тормоз?! Та аз една година и осем месеца не съм я търсила! Не съм и звъняла по телефона. Не съм и произнасяла името. Не съм правила продължение на темата. Само държах под наблюдение казуса с един висш държавен служител – ще се появят ли нови обстоятелства? И когато те се появиха и тръгнах по институции за интервюта – хоп! Ела на разпит в полицията, защото имаме сигнал, че упражняваш тормоз като журналист!

Тормоз?!

Да си върши работата един журналист – тормоз ли е?

Да пита и да търси отговори – тормоз ли е?

Отидох в Седмо полицейско управление. То се намира на територията на Район „Студентски“ в София.

И дадох обяснения пред разследващия полицай. Написах всичко.

Но, изведнъж, накрая на разпита, полицаят ми подаде един лист. Да съм го подпишела. Погледнах и видях, че това е Протокол за предупреждение.

Да съм  подпишела, че нямало било да извършвам престъпления спрямо лицето, подало жалбата срещу мен. И да съм спазвала българското законодателство.

Бях изумена! Да не би да съм престъпник, та да подписвам такъв Протокол за предупреждение?! Попитах полицая – на какво основание ми дават да подпиша този Протокол? Отговорът беше – член 65 от Закона за МВР.

Потърсих в телефона си съответния текст и го прочетох на глас пред полицая и колегата му-жена, който стоеше на другото бюро в стаята:

„ Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.“

Отказах да подпиша Протокола за предупреждение.

Нито за мен има достатъчно данни, че ще извърша престъпление, нито се предполага, че ще извърша. Накрая на обяснението си написах, че тази жалба в полицията на бившата Главна директорка на ОП „Околна среда“ Гергана Грозданова, че съм била извършвала тормоз върху нея, аз считам за тормоз върху мен и върху работата ми като журналист. И вероятно цели сплашване или да спра да разследвам. Но, … няма как да се случи.

Въпреки опита за сплашване в полицията, аз продължих разследването си. И чрез пресцентъра на МОСВ зададох своите въпроси към Грозданова. Но тя написа, че“ не желаела да отговаря на некоректните и подвеждащи аудиторията въпроси, които били далеч от стандартите и критериите на разследващата журналистика и не представлявали въпроси от обществен интерес, а целели единствено  продължаване на упражнявания неоснователен системен тормоз спрямо нея.“  Грозданова пишеше, че била завела съдебен иск срещу мен, за причиняване на неимуществени вреди, във връзка с влязло в сила Решение на Комисията за защита на личните данни.

След този отговор на бившия Главен директор в МОСВ, аз веднага отидох в двете възможни съдилища, където би могло да има дело срещу мен. В Софийски градски съд системата не показа нищо – няма никакви заведени дела срещу мен. Но, в Софийския районен съд се оказа, че има. И ми връчиха съдебния иск на Грозданова.

В този момент аз разбрах, че се полагат много големи усилия, чрез съда, чрез Комисията за лични данни и чрез полицията със своята репресивна машина, да се притисне един журналист. А полицаят от Седмо полицейско управление на МВР ми каза, че щял да изпрати моя разпит на прокуратурата. Прокурор да прецени, извършила ли съм престъплението „тормоз“ или не?

Извършила ли съм?

Това попитах правозащитника – адв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

„ Много е важно да се разбере, че свободата на словото е една много висока ценност за всяко демократично общество. Европа е застанала зад свободата на словото, защото, както казва Европейският съд за правата на човека,  всички тези права са насочени към една основна ценност –  демократичното общество. За да можем да имаме демократично общество, ние трябва да имаме свобода на информацията, трябва да имаме свободен дебат и хората да могат да знаят, какво се случва, какво правят държавните служители? И да няма тайни, които да пречат на знанието на гражданите, какво се случва? В това отношение,  разследващата журналистика и разследващите журналисти са много важни. През последните години се установиха някои практики, за съжаление, не само в България,  да бъдат репресирани и притискани по различни способи разследващите журналисти в Европа.

Реално, това стана под знака на защитата на други права. Например,  защитата на личните данни. Но, трябва да знаем, че целта на Общия регламент  на защита на личните данни е да бъдат защитени личните данни на обикновения човек от големите мастодонти –  държавните институции,  големите фирми,  банки или съвременните мултинационални компании, които боравят с огромни масиви от данни.

Целта не е да бъде спряна разследващата журналистика или да и бъде запушена устата и да и се пречи да работи. В момента тече обсъждане в целия Европейски съюз за приемането на този анти SLAPP пакет – точно тези дела, които са предназначени да пречат на  общественото  участие, част от което са и разследванията на журналисти и медии. Целта е да бъдат защитени в по-голяма степен и журналистите, и медиите, за да може, защитата на други права, например, на личните данни или на доброто име,  да не превалират по отношение на свободата на словото и на правото на гражданите да зная и да имат информация, какво се случва в държавата? И как държавата разпределя било то национални или европейски средства. Защото това са публични средства. Както държавните служители, така и другите категории публични фигури, са длъжни да търпят интереса на обществото, в това число и на журналистите – в по-голяма степен, отколкото обикновените граждани. Това произтича от факта, че те имат по-големи правомощия, разполагат с повече възможности. И  влияят върху живота  на другите хора.

Това означава, че тяхната лична сфера е в по-малка степен защитена от  тази на другите хора.. И това е ясен стандарт, изведен преди повече от 30 години в практиката на Европейския съд по правата на човека. И това е онзи маркер за всички страни, които се считат за европейски. А ние сме дори и членове на ЕС, което ни задължава да  разбираме и прилагаме закона по този начин.

А за конкретния случай, трябва да бъде ясно и още нещо. Европейският съд по правата на човека нарича журналистите – „обществен страж“, който пази самата демокрация. На английски език, точният израз е – „куче-пазач“ на демокрацията. Журналистите – вие сте „куче-пазач“ на демокрацията. И от тук произтича голямото уважение, което обществото и институциите ви дължат. Защото, това, да се пречи на журналистите да си вършат професионалната работа, е все едно, да се опитваш да отровиш овчарското куче, което всъщност си отхранил, за да може да ти пази стадото.“

Ако бях подписала онзи Протокол за предупреждение, който ми връчи полицаят, все едно, с подписа си щях да си призная, че се каня да извършвам престъпление.

И какво оставаше тогава? Само да ми сложат белезниците!

Белезници за журналиста. За да спре да пита.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 5,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb
Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

 

 

Вижте също / Read Also

%d блогъра харесват това: