Адв. Александър Кашъмов е изявен правозащитник, ръководител на правния екип в неправителствената организация Програма Достъп до Информация от 1997 г. Член на Софийска адвокатска колегия от 1999 г. Под негово ръководство ПДИ е подкрепила и водила над 220 дела по ЗДОИ. Личен сайт тук. Специално за Биволъ той коментира новите предложения на Йордан Цонев за инкриминиране на публичното говорене за банките.
Стана ясно, че покрай събитията от последните дни БНБ е формулирала предложение за наказателно преследване на разгласяването на информация, свързана с банките и финансовите институции. Текстът вече е внесен в Народното събрание от зам.председателят на ДПС Йордан Цонев на 30 юни 2014 г.
Според предлаганата нова разпоредба, разгласяването на невярна или друга информация за банки и финансови институции ще подлежи на наказание затвор. Редакцията й поставя сериозни предизвикателства пред свободата на словото. Наистина, от една страна, случващото се през последните дни показа, че е необходимо да съществуват сериозни санкции за случаи, в които може да бъде разклатена финансовата и банковата система и застрашени спестяванията на бездруго бедните български граждани. Трябва да има граници пред злосторници, които биха искали да подкопаят системата. Но тези злосторници може и да са в системата, и тогава един подобен текст ще защити тях, а не гражданите и стабилността.
Според предложението, в раздела “Престъпления против паричната и кредитна система“ на Наказателния кодекс се създава чл. 252 а, който гласи:
Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Текстът е непрецизен и не държи сметка за основните стандарти на свободата на всеки да търси, получава и разпространява информация. Според Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права, гражданите имат право да разпространяват свободно информация и идеи. Това право важи не само за информация и идеи, които намират благоприятен прием или се считат за безвредни, но и за такива, които „шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението”, както се изразява Европейският съд по правата на човека и Конституционният съд на РБ /Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г./. Според конституционните съдии, правото на информация е принцип, а ограничаването му е изключение и подлежи на стеснително тълкуване и прилагане.
Наистина има известен разум в това да не се допускат свободно действия, “които могат да доведат до всяване на паника в населението”.
Не е ясно кое поведение може да се опише като паника
Според първата алинея на внесения текст, не е необходимо да настъпват никакви последици, вреди. Тук възниква въпросът дали лица, които имат интерес да не се обсъждат въобще техните действия и бездействия по отношение на финансовите институции и тяхната система, не могат да използват един такъв текст, за да задушат основателна критика или да попречат на разпространяването на информация, която обществото има легитимен интерес да узнае. Тъй като самото съществуване на подобна санкция вече ще произведе автоцензура сред журналистите и медиите.
Особено проблематичен е изразът ” или други сведения”, тъй като така би могло да се постигне тотална забрана да се изнася информация, свързана с банковата дейност у нас. След като няма да знаят дали няма опасност да стигнат до затвор, както журналистите, така и вътрешни за системата хора, които са научили информация за нередности или престъпления, ще бъдат принудени да мълчат. Така и обществото няма да може да дебатира, в редица случаи дори истинските данни за състоянието на банките и системата.
Илюстрация за това как може да действа една такава наказателна разпоредба е казусът от 2012 г., свързан с информацията относно т.нар. “гнили ябълки” в банковата ни система, публикувана от сайта “Биволъ”, която се съдържаше в секретни грами от бившия американски посланик в България Джон Байърли по повод убийството на банкера Емил Кюлев. Те бяха публикувани от “Уикилийкс”. Тогава БНБ поиска обяснение от сайта, като заплашваше с налагане на глоба за публикуване на информация, свързана с банки. Едва ли е нужно да се обяснява, че публикуваната информация се съдържа в официални документи и е от обществен интерес.
За да се постъпи разумно, е необходимо предложението за такъв текст в Наказателния кодекс да бъде подложено на обществено обсъждане, както впрочем предписва чл.26 – 28 от Закона за нормативните актове. Печално известен е фактът че такова обсъждане в редица случаи не се провежда, особено когато политиците се опитват да прокарат съмнителни, скандални или лобистки текстове. И сега единственият начин да се постигне баланс между правото на информация и защитата на финансовата система, е да се подобри формулировката на разпоредбата. В противен случай ще пострадат основните права на гражданите и качеството на обществения дебат, без който едно общество не може да бъде наречено демократично.
*заглавието е на редакцията
Коментар на Биволъ:
Зам.председателят на ДПС Йордан Цонев внесе в последните дни на този силно дискредитиран парламент предложение за промяна на Наказателния кодекс на Р.България. Предложението за законова промяна вкарва в затвора до 5 г. всеки, който се осмели да всее смут и страх сред населението за състоянието на някоя банка в страната. Ако щетите се окажат големи тогава виновникът ще лежи в затвора до 10 г. и ще плаща огромни глоби. Предложението на депутата от ДПС бе гласувано от неговите колеги в правната комисия, които заедно с ГЕРБ го прокараха на първо четене. Честито! Това е първата генерална репетиция на общите действия на ГЕРБ и ДПС тепърва в един бъдещ парламент. Мястото на отритнатата “Столетница” вече е заето от млада и амбициозна политическа наложница, седнала в скута на ДПС.
Не е нужна голяма мъдрост и прозорливост, за да стане ясно дори на шофьора на такси в Каспичан, че това е един безпрецедентен репресивен закон, който подхожда на всяка класическа диктатура, нежели на държава член на ЕС. България вече трайно е на последно място по свобода на словото на континента. Това състояние силно фрустрира всякакви пълноценни международни контакти и инвестиционни интереси към олигархо-плутократичния режим установен в страната. Трайно и полека подобна законова инициатива ни тласка единствено към региона на Евразийския съюз и създава очевидни аналогии с пропутновите режими на други държави от тази гео-политическа орбита.
Нужно е да се анализират причините, които доведоха до тежката банкова криза у нас. Тя е резултат на разяждащата политическа криза, придружена с огромен дефицит на обществено доверие спрямо официалните институции в държавата и сегашните политически субекти. Вина за това състояние носят основно представените в сегашния парламент партии. Ролята на ДПС и неговия неизменен в последните мандати депутат Делян Пеевски за генезиса на банковия крах е неоспорима. Тя може да се проследи в потока на информация през последните поне 7 г. Главоломното сриване на България в световните класации по медийна свобода, съвпада съсвем точно с началото на налагането на “медиен монопол” от т.нар. групировка “Василев-Пеевски-Кръстева”. Доскоро яростно отричана, тя вече е призната дори от основните й фигури. Биволъ има немалък принос в доказването на финансовите взаимовръзки по изкупуването на български медии от семейството на Делян Пеевски с парите на КТБ. Непрозрачността на медиите в България, наложена именно от легендарния тандем, предизвика силната отрицателна реакция на ЕК и провокира комисар Нели Крус да дойде в страната и да отправи публичен апел към тогавашния премиер Бойко Борисов да се преустанови задкулисието в медиите. Борисов обещал на Крус, но естествено не изпълни. Тогава не Станишев, а той управляваше с Василев и Пеевски държавата, а техните медии го славословеха денонощно и организираха мощна клакьорска пропаганда за неотразимото управление на Премиера-Слънце. Разбира се, след смяната на караула във властта – ГЕРБ се превърна от таргет на възхвала в таргет на оплюване. Подобна безпринципна повратливост е прекрасен пример на тоталния срив на морала в българската журналистика, наложен от стила и концепцията на работа на медийната империя, изградена с парите на КТБ. Поредицата изслушвания и дискусии в Европейския парламент за цензурата на свободното слово и манипулацията в медийното пространство, за участието на една превилигирована банка, в която държавата налива основна част от финансовия си ресурс, останаха единствено за евро-публиката. Гражданите за Европейско Развитие на България направиха всичко възможно да прикрият всички тия европейски инициативи и да държат българите далеч от истината. Щафетата бе поета с пълна скорост от Станишев и излъченото от него правителство, като “бизнесменът” Пеевски изведнъж бе оценен за единствения достоен, незаменим и квалифициран кадър в държавата, който да поеме управлението на мега службата за Национална сигурност – ДАНС. Въпросът КОЙ предложи Пеевски всъщност беше риторичен, защото на всички беше ясно, че финансовия и икономически контрол в държавата не се е сменил със смяната на политическата власт. И че всъщност ТИЯ са като ОНИЯ, а Василев и Пеевски са вечни и недосегаеми, защото контролират и ТИЯ и ОНИЯ. Институциите с действията си го доказваха ежедневно. Самотният рев на едно рогато, чифтокопитно животно звучеше като обречен стон сред сухата савана на българската трагедия. Прикривани и заглушавани системно бяха всички информации за лоши кредити, източване на средства чрез обществени поръчки, куха приватизация и т.н. Нали именно затова беше предприето целевото изкупуване и овладяване на българските медии. /Конкретен пример как точно се случи това с една от тях очаквайте скоро./
Всичко, което стана след това е известно и не е нужно да го разказваме. Припомняме някои от жалоните на бекграунда, за да обясним жалкия опит на главните виновници за сегашната криза с банките и обществената паника да приписват всъщност вината някому другиму. С каква цел? Ами целта е двойна. Първо, за да заличат собствената си безотговорност и политически провал и второ да се опитат да използват тежката ситуация, за да го наврат още по дълбоко на българските медии. Да запушат де що има вероятност от свободен и честен глас, който да се опита да отвори очите и съзнанието на българското стадо, за това какво заколение му готвят “пастирите в овчи кожи”. Както се вика: “С един куршум – два бивола.”
Ако законът на Цонев влезе в сила, веднага по него първи за затвора трябва да си приготвят мешките главните причинители на психозата и рухването на банковата стабилност, а те са в собствената му парламентарна група. Няма да има кой да ги призове, като виновни обаче, защото видни прокурори също ще трябва да се подготвят за килията в същия момент. Заедно с ръководители на политически партии, с медийни шефове и може би някой служител на самата БНБ. Откъдето предприеха такава кризисна ПР акция да успокоят духовете и общественото недоверие, че реакцията им прилича на един много куриозен, но истински случай: Група планинари се разхожда по еко-пътека. Докато преминават покрай една горичка, изведнъж се разнася от нея вик: “Не гледайте насам, не гледайте насам бе!” Естествено всички неподозиращи до този момент се обръщат веднага по посока на вика. И виждат в сянката на горичката горският да клечи по голяма нужда със свалени гащи.
Независими анализатори може да оценяват последователността на събитията и да се направят изводите за това как точно и по-какъв начин бе пуснат духа от бутилката. Ние можем определено да докажем, че това не стана без участието на самите държавни институции. Същата тази държава, която сега използва собствения си провал, като алиби, за да репресира още по-недопустимо медиите и гражданите си. За да въвежда тоталитарни закони за цензура и непрозрачност. За да държи обществото в невидение, като стадо за стригане и колене, а не като общност от свободни и равноправни личности. Заради собствените си престъпления, кражби, злоупотреби с публично богатство и власт.
Апропо загриженият за недосегаемостта на банките от обществена информираност Йордан Цонев никога няма да провокира промени в НК в частта за икономическата престъпност. Там текстовете са от 1968 г. и никой не ги пипа до днес. НИКОЙ. С клаузи създадени за нуждите на социалистическата собственост, не може да се защитават сегашните интереси на държавата ни и на демократичния обществен строй. Защото тези текстове в НК идеално обслужват ограбването на обществения ресурс проведено през последните 25 г. А също така действията на хора като Цонев по криминалното обсебване на земи за стотици милиони лева по крайбрежието на парк Странджа. За което Биволъ също разследва и писа. А гласът ни заглъхва в пустинята България. Но отеква гръмогласно в свободните предели на Европа и света.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Журналистическо питане без отговор
Два прости въпроса към Кирил и Лена
- 1 май 2024 - #Подмянагейт: Метаданните разкриват автори, начина и мястото на действието
Никола Минчев и Лена Бориславова – съставители на фалшиви документи за Корал
- 29 април 2024 - #ПодмянаГейт: ДАНС е предала случая на Прокуратурата, тя го топка 9 месеца
Кирил Петков е влязъл във властта с фалшиви документи и измама
- 27 април 2024
This post is also available in: English
