Програмите „Златна виза“, имащи за цел да привлекат чуждестранни инвеститори в България, дават противоречиви резултати, според разкрития на журналисти от Биволъ, партньор на Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP). Едната от тях изглежда напълно неработеща, докато и двете са уязвими заради техническа подробност, която би могла да обогати отделни банкери, а не държавата.

На пръв поглед това е много изгодна сделка за всички участници. Чужденци, които инвестират поне 1 млн. евро в държавни ценни книжа или просто депозират парите в българска банка, могат да получат възможност да кандидатстват за българско гражданство след 18 месеца, както самите те, така и семействата им. Те получават нови паспорти, а България получава така нужните й пари в брой.

Сделката е последната стъпка от десетилетния български натиск за въвеждане на т. Нар. „Златни визи“, които предлагат гражданство в замяна на инвестиции.

Ускорената процедура свързана с тези 1 млн. евро е въведена през 2013 г. и допълва съществуваща стартирана по-рано програма, според която инвестиция от 500 000 евро дава право на гражданство след 5 години постоянно пребиваване. Новата програма позволява процесът да бъде ускорен в рамките на две години, ако кандидатите извадят още 500 000 евро.

Но журналистите от Биволъ откриха дoказателства, че новата програма не работи. Те намериха и вратичка и в двете програми, която позволява на чужденци да изпълнят инвестиционните изисквания чрез банков заем, което означава, че българско гражданство може да се „купи“ с малка или дори никаква реална инвестиция в страната.

 

Несбъднатата кокошка със златните яйца

Едногодишната бърза процедура срещу 1 млн. евро беше стартирана с много шум през 2010 г.. Божидар Димитров, който по това време беше министър на българите в чужбина, заяви пред медиите, че предвижда този план да донесе нетни приходи от 500 млн. евро.

Розовият сценарий на министъра обаче така и не се  реализира.

Журналисти от Биволъ отправиха няколко искания до Министерство на правосъдието по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да разберат колко успешна е новата ускорена програма. Според изпратения отговор, до края на 2017 г. само 16 души са получили гражданство по тази програма.

Инвеститорите не се натискат за българско гражданство, показва отговор от Министерството на правосъдието по ЗДОИ

Това са петима руснаци, двама ливанци, двама индийци и по един човек от Египет, Етиопия, Китай, Украйна, Виетнам, Пакистан и Съединените щати. Тези цифри не включват молби за гражданство които все още може да са в процес на обработка.

Броят български паспорти получени по ускорената процедура бледнее в сравнение с другите начини за получаване на българско гражданство, сред които са петгодишната програма „Златна виза“ и натурализация чрез брак. Дори само броят на руснаците, които са получили българско гражданство надвишава многократно броя на всички получили такова по бързата процедура. До септември 2017 г., общо 861 руски граждани са получили български паспорт по всички възможни процедури. Министерството на правосъдието не пожела даде каже колко молби за гражданство по програмата „Златна виза“ са в процес на обработване.

Според информация получена от Министерството на вътрешните работи по ЗДОИ, броят на чужденците получили право на постоянно пребиваване по петгодишната програма, е по-обещаващ. Информацията показва, че в рамките на пет години, до октомври 2017 г., общо 296 чужди граждани са получили право за постоянно пребиваване по тази програма. От тях 70 са руснаци, 38 са китайци, 32 са пакистанци, 27 са египтяни и 23 са ливанци.

Според тези данни, за пет години програмата е донесла на България 148 милиона евро. Журналистите от „Бивол“ не успяха да получат информация за броя на хората, които освен право на постоянно пребиваване са получили и гражданство по тази програма.

 

Измамни инвеститори?

Но дори и този впечатляващ брой може би е само на хартия.

Журналистите от Биволъ установиха, че поне една местна банка е дала на потенциални „нови българи“ заеми в размер до 500 000 евро с 4% годишна лихва.

Доказателство за тази аномалия беше открито в доклад от 2012 г. на Българската народна банка (БНБ), централната банка на страната, който първоначално изтече през 2016 г..

Докладът на БНБ установява, че през 2011 г. българската Първа инвестиционна банка (ПИБ или FIBANK), третата най-голяма банка в България по размер на активите, е вписала в своя кредитен портфейл 36 т.нар. „кредити за гражданство“, т.е. заеми за молби за гражданство на обща стойност 18,4 млн. евро.

Не е ясно дали програмата за заеми за гражданство на ПИБ съществува все още  или дали е вероятно повече от посочените 36 души да са участвали в нея. Нито банкови служители, нито правителствени регулатори отговориха на молбата на Биволъ за коментар. Също така не е ясно дали и други български банки са предлагали подобни заеми.

Биволъ поиска и информация за броя на сертификатите издадени от Министерството на финансите, които доказват, че чуждестранните кандидати за „Златна виза“ държат пари на сметка в ПИБ. Министерството отхвърли искането.

ПИБ е частна собственост на двама български банкери: Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. И двамата имат забрана за заемане управленски постове във финансови институции, защото през 90-те години фалираха една друга банка, но това не им пречи да бъдат основни банкови акционери.

Репутацията на ПИБ е описана в засекретена дипломатическа грама от 2006 г. на тогавашния посланик на САЩ в София Джон Байърли по следния начин: „Сега се смята, че с единия крак ПИБ е стъпила в законния банков бизнес и е позната като една от най-агресивните и лъскави банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.“

 

Дали системата все още работи?

Биволъ направи опит независимо да потвърди дали вратичката описана в доклада за 2011 г. остава отворена, но резултатите са противоречиви.

Адвокатска кантора, която консултира кандидатите за „Златна виза“, заявява черно на бяло на своя уебсайт, че такива заеми съществуват и се „рекламират агресивно“, но предупреждава клиентите, че властитe ги смятат за незаконни.

За да разследва по-нататък, журналист от Биволъ се представи за помощник на богат бизнесмен от бивша съветска република. Той се обади на агенция „Ситизъншип енд Инвестмънтс“ ООД, която е посредник за услуги по програмата „Златна виза“ в България. След като заплати такса от 60 евро чрез Western Union, по телефона му беше казано, че е възможно да вземе заем за гражданство, но не директно от българска банка, защото това е забранено от закона.

Въпреки това, служителят на агенцията му обясни, че чуждестранна банка на територията на ЕС може да уреди заема.

„Работим с белгийската банка KBC,“ каза той. „Те имат ниска лихва и са чуждестранна банка. По закон заеми от местни банки не се приемат.“ Кандидатът заплаща лихвата и такса на агенцията и накрая банката си връща главницата отново. Резултатът е гражданство срещу малка част от цената от 1 милион или 500 000 евро.

На въпрос на Биволъ, Мила Миленова, говорителка на KBC Group в България, категорично отрече местните или чуждестранни клонове на КВС да дават заеми за гражданство.

Друга интересен момент е, че месечната лихва по банковите заеми от ПИБ е по-малка от 5 000 евро, сумата, която задейства вниманието на финансовото разузнаване. Така пари с неясен произход могат да се използват тихомълком за закупуване на европейски паспорт и притежателят му да се възползва от всички привилегии, които идват с него.

Твърденията, че инвеститори получават българско гражданство без всъщност да инвестират, не са нови и в действителност датират от преди началото на програмата „Златна виза“. През 2012 г. парламентарна комисия проведе разследване на гражданството дадено между 2006 и 2008 г. по друга програма за кандидати, за които се смята, че имат „особени заслуги към българската държава“. В тази група обикновено се включват хора на изкуството, активисти и спортисти, но понякога и богати инвеститори.

Парламентарното разследване откри редица силно подозрителни разрешения за гражданство, повечето от които за руски кандидати. Сред „новите българи“ е богатият руски бизнесмен Сергей Адониев, който се смята за близък до кръга на Путин. Той е получил гражданство през 2008 г. По-ранно разследване на Биволъ установи, че Адониев така и не е изпълнил обещанието си да инвестира 10 млн. евро в страната.

Статията публикувана първо на английски език от OCCRP е част от проекта „Златни визи“ на Глобалния Антикорупционен Консорциум (Global Anti-Corruption Consortium), партньорство между OCCRP и Прозрачност без граници

Превод от английски: Мария Гинева

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: Russian