За 750-те члена на Европейския парламент миналата сряда не беше просто един обикновен работен ден. Макар че много от тях се отправиха както обикновено към заседанията си в сградата на Парламента в Брюксел, медиите от Италия до Швеция публикуваха резултатите от безпрецедентно разследване.

Чрез координирано усилие, журналисти от всички държави-членки разкриха случаи, в които евродепутати използват пари на данъкоплатците за да плащат наем на себе си или на своята политическа партия. Тези журналисти съобщиха, че членовете на ЕП от различни държави-членки, както например Холандия или Испания, категорично отказват да дадат информация за разходите си.

Разследването подложи на натиск институциите на ЕС. Офисът на ЕС за борба с измамите OLAF незабавно обяви, че ще разгледа случаите при които членове на ЕП плащат наем на самите себе си. Генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер дори заговори за „структурни проблеми“ при разходите на евродепутатите. Антонио Таяни, Председател на Европейския парламент, се обяви за „по-голям контрол“ върху разходите.

Няма адрес, но има 3700 евро за наем

Сред случаите, докладвани миналата седмица от журналистите от „Проект Евродепутати“, е този на белгийският евродепутат Геролф Анеманс, който заплаща 3700 евро всеки месец под формата на наем за два офиса. Но когато списание „Knack“ го попита за адресите им, той отказа да ги разкрие.

Литовският евродепутат Виктор Упаскич разкри адрес: този на щаба на бившата му партия. Когато журналистите посетиха този адрес, администрацията на партията им каза, че Упаскич няма офис там.

Финландският евродепутат Хану Тъккула заяви пред телевизионния оператор „YLE“, че през 2015 г. се е опитал да върне около 800 евро на Парламента. Но според него, администрацията му е отговорила, че не е необходимо да прави това.

Говорител на Парламента увери, че евродепутатите могат много лесно да прехвърлят парите обратно в сметката на Парламента. Но досега членовете на ЕП почти не са почувствали необходимост да го правят поради липсата на контрол.

Българският принос

Няколко характерни случая, повдигащи съмнения за злоупотреби, бяха засечени в България от Биволъ, който е партньор на проекта.

По брой офиси на човек 17-те български представители в ЕП са абсолютни рекордьори в Европа. Падат им се средно по 3 офиса на калпак. При това трима от тях нямат нито един офис. Това са Неджми Али (ALDE/ДПС), Искра Михайлова (ALDE/ДПС) и новото попълнение Петър Корумбашев (S&D/БСП), заместил избраната за вицепрезидент Илияна Йотова. 

По абсолютен брой офиси на човек обаче рекордьори са поляците: Чеслав Сиекиерски има 13 офиса, следван от Ярослав Калиновски и Андрей Гржиб с по 10 офиса. Румънецът Виктор Негреску е отворил в родината си 8 информационни офиса.

В България най-много известни офиси има Мария Габриел – цели 7. За един от тях се разбра едва наскоро, че е бил таен и е служил за склад. Габриел, която е българската номинация за еврокомисар, се е възползвала от апартамент от 120 квадратни метра, собственост на община София, която се контролира от партията й. Наемът за помещението бил 200 евро при пазарни цени от 700 евро. Габриел помолила за помощ общината, защото имала нужда да « стокира неща », според нейните собствени думи пред списание « А-спекто ». Един вид имала нужда от „бекофис“. Тя не отговори на въпросите на Биволъ и не е ясно дали е плащала за ниския наем със средства от надбавката за общи разходи. Ясно е обаче, че не е декларирала помощта.

Българските евродепутати държат и още един рекорд, но той не е престижен – нито един от тях не отговори на настойчивите запитвания по имейл за начина, по който използва надбавката за офисни разходи. От пресцентъра на ГЕРБ обясниха, че решението да не се отговаря на запитванията за информация за офисите и харченето на надбавката е взето централизирано за цялата българска група в ЕНП. От другите парламентарни групи не постъпи никакво обяснение за мълчанието.

Информация за европейските офиси е обявена на сайта на Информационното бюро на Европейския Парламент в България. Но който тръгне по адресите обявени в този сайт има значителен шанс да удари на камък. Няма го вече офисът на евродепутата Светослав Малинов (ДСБ) на Будапеща 34 в София – преместен на друг адрес. Няма следа от европейския офис на Андрей Ковачев (ГЕРБ) на Раковска 193. Офисът на Мария Габриел в град Хаджидимово е просъществувал само един мандат, но все още присъства в официалния списък. На адреса на офиса на председателя на ПЕС Сергей Станишев има само табелка на домофона stanishev.eu. Но на позвъняванията в работно време не отговаря никой.

The very discreet office of the PES president Sergei Stanishev in Sofia. Photo: Bivol

Потърсени за коментар от Информационното бюро на ЕП обясниха, че списъкът на сайта се актуализира на всеки 6 месеца според данните подадени от самите евродепутати. Ако те изобщо пожелаят да го направят.

Призрачният офис на Бареков

Евродепутатът Николай Бареков е обявил три офиса: в София, в Пловдив и във Варна. Адресите са афиширани както на неговия сайт, така и на сайта на Информационното бюро на Европейския Парламент в България.

Но ако отидете на адреса обявен в Пловдив – Цар Асен N°2, вместо офис ще намерите сграда в ремонт. От фирмата, която сега е собственик на терена и на сградата обясниха, че когато са закупили имота през 2014 г. там е имало изоставен офис на партията « България без цензура ». Имотът е придобит без тежести и наематели – уточниха от фирмата и Николай Бареков не се е появявал там вече 3 години. Дали за тези три години той е изоставил и офисната си надбавка от 4342 евро месечно?

От 3 години Николай Бареков няма офис на адрес Цар Асен 2 в Пловдив. Сградата е в основен ремонт.

В много случаи адресите на европейските офиси и на местните партийни централи съвпадат. Кой плаща наема в такъв случай? Евродепутатът на партията или обратното? От пресцентъра на ГЕРБ обясниха, че когато европейският информационен център е в помещение на партията, то евродепутатът не плаща наем. Това обаче означава, че той може спокойно да си сложи в собствения джоб надбавката за офисни разходи .

Евродепутатите от ДПС също са инсталирали европейските си офиси на адреси, които съвпадат с партийните офиси. Репортер на Биволъ в Бургас установи, че на адреса на офиса на Илхан Кючук има красива информационна табела отвън, но вътре всъщност се намира областният център на ДПС. 

Стаята с информационния център е служила и за предизборен щаб. Вътре в самия офис не се наблюдават никакви следи от европейска символика, няма видими информационни материали и други атрибути на офис, който да служи за връзка между Европейския парламент и българските граждани. Това повдига съмнения, че въпросният „европейски информационен център“ служи единствено за скрито субсидиране на партията.

Политически партии на заплата

По принцип от членовете на ЕП се изисква да не използват пари на Парламента за субсидиране на своята политическа партия. Въпреки това, 38 евродепутата от целия ЕС признаха, че плащат наем на партията си. Някои добавиха, че наемът е на пазарна цена и следователно не представлява незаконно партийно финансиране.

На други, изглежда, им пука по-малко. „Просто предаваме 4000 евро на политическата партия и те управляват парите,“ заяви пред вестник „El Confidentila“ представител на испанската лява партия Изкюрда Унида.

Разследването показа още, че осем евродепутата от Германия, сред които и председателят на групата на ЕНП Манфред Шебер, имат офиси в собствените се домове. Двама евродепутати дори потвърдиха плащания на наем на себе си, на или под пазарното ниво.

Верен на сарказма на своята партия, немският евродепутат Мартин Сонеборн даде провокативен отговор, след като списание „Щерн“ (Stern) го попита за разходите. Той публикува на страницата си във Фейсбук това, което нарича „доказателство“ за тези разходи: „Просто за забавление поръчахме 1000 напълно ненужни тениски, които искаме да предложим на гражданите.“

„Германският евродепутат Фабио Де Маси твърди, че нищо от неговата месечна надбавка за общи разходи не остава неизползвано. Същевременно той призна, че общите плащания от Парламента – включително надбавката за дневни разходи от 307 евро за всеки ден в Брюксел или Страсбург – са изключително щедри. Според собствените му изчисления, от тях той може да спести около 3000 евро месечно за себе си. Де Маси казва на уебсайта си, че използва приходите си за „да дарява всеки месец около 2300 евро“ на своята партия и различни фондации.

Старите обещания получават нова животоспасяваща  инжекция

След излизането наяве на тези разкрития, лидерите на Европейския парламент не отрекоха, че има проблем. „Мисля, че трябва да променим ситуацията,“ заяви Председателят Таяни само ден след като разкритията се стовариха върху Брюксел. По време на чат на живо от страницата на Парламента във Фейсбук, Таяни повтори онова, което беше отговорил на италианския вестник „Il Fatto Quotidiano“: че възнамерява да назначи работна група на следващото заседание на Бюрото на 12 юни, която да изготви по-точен списък на разходите, които могат да бъдат покривани от надбавката за общи разходи, и да завърши проекта за реформа „възможно най-скоро“.

За съжаление, някои от тези обещания са на повече от 13 месеца. Още на 28 април 2016 г. пленарното заседание на Европейския парламент поиска „пълна прозрачност“ за плащанията по надбавката. Членовете на ЕП призоваха и „да се преразгледа списъка с разходи, които могат да бъдат поети от тази надбавка“, а това е същото послание, което Президентът Таяни сега просто повтори.

На заседание на Бюрото през декември 2016 г., австрийският евродепутат от групата на Зелените, Луначек, напомни на колегите си за призивите за прозрачност отправени през април същата година. Според протокола от заседанието, тогавашният Президент Мартин Шулц и двама други водещи германски евродепутати са твърдели, че няма нужда от повече контрол, защото това „ще изисква значително увеличаване на човешките и административните ресурси“ към администрацията на Парламента.

За антикорупционната неправителствена организация, „Прозрачност без граници“ (Transparency International), разкритията от миналата седмица подчертават „неотложната необходимост“ Европейският парламент да реши окончателно да проведе реформа на системата за надбавките за общи разходи. Разкритията на журналистите показаха, че сегашната система се е провалила, каза Ник Айоса от „Прозрачност без граници“: „Така става, когато членовете на ЕП могат колективно да изразходват 40 милиона евро от парите на данъкоплатците всяка година без да се налага да изготвят дори една разписка.“

Освен заплатите си, дневна надбавка и надбавка за персонал, членовете на ЕП получават всеки месец 4342 евро за разходи необходими за поддръжка на национален офис. Но журналистите не можаха да открият такъв офис за всеки трети евродепутат или членовете на ЕП директно потвърдиха, че такъв не съществува.

Мнозинство срещу реформите

Резултатите от гласуването показват, че към 27 април тази година мнозинството от депутатите са гласували против конкретни стъпки към по-голяма прозрачност. Депутатите от групата на Зелените/Европейска асоциация за свободна търговия и групата GUE/NGL (Обединената европейска левица/Северната зелена левица) внесоха изменения. Те предложиха членовете на ЕП да бъдат задължени да внасят надбавката в отделна банкова сметка, да пазят всички фактури и да връщат неизползваните суми. Те поискаха и проверки на пет процента от разходите и публикуването на резултатите от този одит.

Всички тези изменения бяха отхвърлени от мнозинството от Парламента. Визуализацията на данните позволява да се търси как са гласували отделните членове на ЕП. До каква степен те са следвали партийната си група може да се установи на портала Vote Watch.

Бързо и лесно решение

Разкритията от миналата седмица повдигнаха въпроса защо надбавките за общи разходи с годишния си бюджет от близо 40 милиона евро не се одитират като повечето други разходи на обществените организации или частните предприятия. Генералният секретар на Парламента е заявявал в миналото, че по-всеобхватен контрол върху изразходването на този бюджет ще изисква от 45 до 75 нови служители, което се потвърждава в изявлението на Председателя Антонио Таяни. Това число обаче не е изцяло основано на подобен контрол. Говорител на ЕП спомена „прогноза“ за броя на сметките и разписките, които всеки евродепутат ще трябва да представи.

„Прозрачност без граници“ вече предложи бърз и лесен начин за финансиране на такъв одит, който организацията отново подчерта миналата седмица: „Бюрото на Парламента може да реши да отдели процент от надбавките за персонал на евродепутатите или от съществуващите надбавки за общи разходи за извършване на външен професионален одит. Вече има прецедент в Бюрото за разпределението на надбавките и това е решение, което може да бъде взето веднага, на следващото им заседание. Това следва да бъде само временна мярка, установяваща най-добрите практики, докато Парламентът не създаде подходящи механизми за финансов контрол.

Испански консерватори и Обединеното кралство

Членовете на ЕП от някои държави не пожелаха да чакат решението на лидерите на Европейския парламент.

В Испания Partido Poplar, която принадлежи към консервативната група на ЕНП в Европейския парламент, обеща, че в бъдеще ще иска да следи всички разходи от надбавките и ще представя отделни счетоводни записи в администрацията на ЕП. В същото време евродепутатите от тази партия не бяха никак склонни да разкрият каквото и е било за разходите си, когато журналисти от „El Confidencial“ ги попитаха за тях като част от „Проект Евродепутати“.

Евродепутатите от Обединеното кралство практикуват по-висока степен на откритост след като скандалът с разходите се развихри в националния парламент в Уестминстър през 2009 г.. Членовете на ЕП от лейбъристката и консервативната партия редовно извършват одит на своите разходи от надбавките и публикуват подробности за тях.

В Швеция, Europaportalen.se, шведски уебсайт посветен на въпросите на ЕС, пое инициативата да разбере как шведските евродепутати всъщност харчат своите надбавки. Със сигурност ще ги последват и други медии.

Има ли вашият евродепутат офис-призрак?

Плаща ли наеми избраният от вас член на Европейския парламент (ЕП) или се заиграва със субсидии?

Отговорите на европейските политици, получени в процеса на журналистическо разследване, вече са достъпни онлайн.

Миналата седмица журналистите от „Проект Евродепутати“ разкриха, че един от трима евродепутати в ЕС не поддържа национален офис или отказва да разкрие местоположението му. Репортажите показващи, че гражданите плащат за несъществуващи европейски офиси, предизвикаха разгорещени дебати в държавите-членки в целия континент. Гражданите сега си задават следните въпроси:

  • Какъв е адресът на националния офис на моя евродепутат, ако има такъв?
  • Колко от безвъзмездната помощ от 4342 евро месечно той или тя плащат за наем на офис?
  • Дали евродепутатът е гласувал за прикриване или разкриване на това как се харчат тези пари?
  • Кой отказва да коментира използването на средствата на данъкоплатците?
  • Кои са най-любопитните разкрития в инициативата за разследване на офисите?

Намерете своя евродепутат

Отговорите, получени в резултат на въпроси към всички членове на ЕП за това как ползват субсидията за поддръжка на офис, известна като надбавка за общи разходи, вече могат да бъдат търсени по име, националност, партийна група в Парламента и партийна принадлежност в родната им страна. Освен това гражданите, интересуващи се от #Officespotting (намиране на офиси), са поканени да помогнат за попълването на цялостната картина:

  • Дали има грешки в нашите разкрития
  • Дали има или няма офис на адреса посочен от съответния евродепутат
  • Дали все още има неизвестни национални офиси на членовете на Парламента
  • Има ли публично известни факти за адресите на офиси на членовете на ЕП, които не са докладвани от нас или не са на официалния уебсайт …

… дайте информация на екипа на „Проект Евродепутати“. Можете да се свържете с нас тук.

За да използвате търсачката за офиси на цял екран, моля кликнете тук.

 

Разследването на националните офиси на членовете на ЕП бе проведено в продължение на няколко месеца от група от 48 журналисти, представляващи всичките 28 държави-членки на ЕС, с финансова подкрепа от Journalismfund.eu .
През 2015 г. групата официално поиска от Европейския парламент достъп до документи, показващи публичните разходи на евродепутатите. Искането беше отхвърлено. След това въпросният журналист заведе делото в Съда на Европейските общности, което все още е висящо.
Информация за съдебното дело и повече за инициативата на журналистите – включително имената на участниците – могат да бъдат намерени тук тук.

Print Friendly, PDF & Email