Capture_decran_2012-04-02_a_10.55.02

Снимка : сайт на Природен парк Странджа

От 2 до 8 април отбелязваме Седмицата на гората. По този повод дирекцията на Природен парк „Странджа“ официално ще открие новия актарктивен туристически маршрут „Изворите на река Младежка“. А за нас Седмицата на гората е основание отново да помислим за настоящето и бъдещето на най-големия български природен парк.

Докато чака нов статут, правила за управление и всякакви други регламенти, Природен Парк „Странджа” претърпява катастрофални промени. Сега е изправен пред нова инициатива – да се превърне и в биосферен парк. И това начинание, както обикновено, среща отпор и неразбиране.

„Българска фондация „Биоразнообразие” работи от две години по проекта „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина”. Екипът на фондацията, с помощта на наши и чужди експерти, подготвя номинационната форма за обявяване на биосферния парк „Странджа” и се сблъсква с редица трудности, свързани със структурата за управление на тази нова категория, която не е предмет на Закона за защитените територии, казва ръководителят на проекта Радостина Ценова.

На 28 и 29 март т.г. чуждестранни експерти от ЮНЕСКО и специалисти от МОСВ обходиха Странджа и проведоха поредица от работни срещи с ръководителите на Природен парк „Странджа”, кметове и общински съветници в Царево и Малко Търново, чиито територии ще попаднат в биосферния парк.. Мисията им е да проучат нагласите на местните власти и населението, да споделят вижданията си относно управлението на парка. Ден преди това на национална среща в София бяха обсъдени вариантите за управление, беше споделен и европейският опит.

Биосферен парк в „Странджа” ще е първият в страната, отговарящ на изискванията на Севилската стратегия за биосферните резервати от листата на ЮНЕСКО.  Категорията „биосферен парк” е нова за страната и не е регламентирана в Закона за защитените територии. А като статут Странджа е особена планина – в нея едновременно попадат различни категории защитени природни обекти, припокриващи едни и същи територии. Тук едновременно има природен парк, зони по Натура 2000, резервати, защитени територии и други категории, всяка от които се подчинява на различни природозащитни режими. Сега към тях ще трябва да се прибави и още една категория – биосферения парк. Това налага интегриран подход в управлението им и убеденост сред местните власти и населението в ефективността му.

Отпор

Всъщност всяка досегашна инициатива  в Странджа е срещала трудности и отпор – от страна на местното население, на местните власти или на някои потенциални инвеститори, спъвала се е в „открехнатите” врати на някой закон. Затова и много малко от начинанията са стигнали до финал. А междувременно считаната за безценна и със световна значимост планина претърпява катастрофални промени. Обезлесява се, обезлюдява и се застроява. Вековните гори на едноименния парк, заради които е обявен за защитена територия, вече са намалели с 1/3, населението – с ½, а върху някои от защитените местности се издигат гигантски постройки.

Планът за управление

В началото на годината БФБ съобщи, че до края на януари ще внесе актуализирания План за управление на Природен парк „Странджа” за разглеждане в МОСВ. Документът бе върнат за преработване през ноември 2010 г. от  Висшия екологичен съвет /ВЕЕС/, в който влизат представители на различни министерства и органи на държавната власт. Според експертите корекциите се налагат заради промяна в законодателството и новите нормативни документи. От МОСВ са дали препоръки в рамките на парка да има зони, в които строителството да не бъде забранено и авторите на плана са се съобразили с тях. 

След одобряване на плана от Висшият екологичен съвет, той ще трябва да бъде гласуван от правителството и едва тогава ще започне да се прилага. 

Завършен през 2003 г. и внесен в МОСВ през 2005 г., планът за управление на ПП „Странджа” чака одобрението на съвета вече седма година и претърпява втора корекция.

Икономически интереси и политическо лобиране стоят за дългото протакане, считат еколозите.  Първият вариант на плана за управление, разгледан от Висшия екологичен експертен съвет през 2004 г., е върнат за  допълване и преработка, съобразно направените забележки. Коригираният вариант изчаква цяла година в министерството на Дежвджет Чакъров, преди да бъдат направени нови дребни забележки. Тогава идва и уверението, че планът ще бъде представен за приемане до края на 2006 г. Това не става.  Започват съдебни дела. На 14.04 2008 г, петчленният състав на ВАС излиза с решение, според което „в рамките на 30 дни следва да бъде насрочено заседание на Висшия екологичен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите, на което да бъде разгледан Плана за управление на Природен парк „Странджа“. Решението не подлежи на обжалване. Въпреки това експертен съвет не е свикан..

През 2010 г. срещу приемането на плана се обявяват общините Царево и Малко Търново с мотив, че защитавайки природата, планът стопира икономическото им развитие. В Общия устройствен план на Царево/ОУП/ са включени територии от парка, на които предстои да бъдат застроени – общината иска промяна на границите му. От своя страна БФ „Биоразнообразие” не е съгласна  ОУП на Царево да прекроява границите на парка и да урбанизира защитени територии. Започват да се точат други съдебни дела.

Така вече 18-та година след обявяването Природен парк „Странджа”, той все още няма план за управление, който да регламентира действията по опазването на територията и устойчивото ползване на нейните ресурси.

Битката за Странджа

В продължение на 16 години, до промяната в състава на общинските администрации от последните избори,  общините Малко Търново и Царево и дирекцията на парка не успяха нито веднъж да постигнат съгласие по нито един въпрос, касаещ стопанисването на територията, която обитават заедно. Единствено изключение направи оповестената през миналата година обща позиция против търсенето на нефт и природен газ в морето край местността „Силистар. Намерението на правителството точно в този район да разработва нефтено находище се оказа първият потенциал за обединение на враждуващите от десетилетия страни. А иначе в най-близката ни история ПП „Странджа” ще си остане  тъжно свидетелство за административна леност в угода на нечии интереси. 

Предстои да видим как ще променят това новите местни администрации.

Нашествието в природата продължава

Докато се водят спорове за границите на парка и за територии, които да бъдат урбанизирани, продължава нашествието над най-ценното в него – старите гори.

Някои от тях еколозите все пак успяват да спасят. Така през миналата година почти пълно изсичане е било предвидено на вековните дъбови гори край тракийския култов комплекс в местността Мишкова нива, на около 3 км от Малко Търново. Поголовното обезлесяване на местността е временно стопирано от дирекцията на природния парк, която е направила и предложение тя да бъде обявена за защитена и в нея да се разрешат само санитарни сечи. „Проблемът е в това, че този вид сечи се извършват напълно законно. Рестрикции по изсичането на старите гори предвижда планът за управление, но те могат да се приложат едва след  приемането му”, казва инж. Стефан Златаров, директор на ПП „Странджа”..

30% от горите в ПП „Странджа” са на възраст над 100 години, има и дървета на над 500 години. Те са най-ценните консервационно значими местообитания. В края на 90 -те години, когато е създаден природният парк, старите гори са били 27 000 хектара. Сега, по приблизителни изчисления, са с близо 9 000 хектара по-малко. 

Оскверняването е необратимо

Нищо друго не остава, освен построеното да се узакони. Някои от териториите  в парка са урбанизирани, независимо от статута им на защитени. Вилни селища изникват по течението на р. Велека и притоците й. Част от тях са върху частни имоти, други – върху някогашни общински земи. Защитниците на бетона казват, че така трябва, обратното спира развитието. Обратното е „Законът за защитените територии”, в който е записано, че държавната и общинска собственост върху защитените територии е публична, поради което не може да бъде прехвърляна на трети лица, независимо от изискванията на други закони.  Въпреки това общински земи в границите на парка са продадени на частни лица. Сделките очевидно не подлежат на съдебен контрол, защото и досега съдът не е обърнал внимание на сигналите, подавани от дирекцията на природния парк. Законът регламентира и друго: ” Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони”. Т.е. всякакво строителство, нерегламентирано в  заповедта за обявяване на парка и плана му за управление, е забранено. С плана за управление трябва да са съобразени и всички други дейности в природния парк. Законът казва: „Плановете за управление на национални и природни паркове се разработват в срок до три години от обявяването им. Плановете се актуализират на всеки десет години”. 

Природен парк „ Странджа”получава статута си през 1994 г. През 2012 г. той все още няма план за управление.

Хората

„Странджа” е единственият в страната природен парк с населени места – 21 обезлюдяващи се селища на територията на 2 общини – Малко Търново и Царево. В територията му попада част от южното крайбрежие. Хората край морето отказват да се идентифицират с парка. Това стана причина да се забави приемането на всички регулиращи управлението му нормативи.  Община Царево поиска изключване на крайбрежните райони от територията на парка и преработка на плана за управление. БФ „Биоразнообразие”  оспори ОУП заради планираното застрояване на цялото крайбрежие от Царево до Резово, некоректната екологична оценка и  многократното завишаване на легловата база / до 2025 г. да възлиза на 25 000 легла/, която не съответства и на капацитета на плажовете в района.  ОУП включва и урбанизиране на „Златна перла”, където още преди да бъде приет плана се извиси скандално известният комплекс на фирма „Краш”.

Живеещите по южното крайбрежие не искат да са различни от съседите си на север. Единственото което искат, е земите им да бъдат изключени от границите на парка и да ги продадат за по 500 евро квадрата. Надяват се, въпреки кризата във ваканционното строителство, да намерят инвеститори, които да заличат и последните запазени части от морския бряг. А новите огромни хотели да отнемат туристите от частните квартири и малките семейни хотелчета. Не ги интересува дори и факта, че платежоспособните туристи вече са привлечени от дивото. Търсят неосквернените места – планини, чисти брегове, автентични села.

Жителите на вътрешността на планината се сблъскват с други проблеми. За тях поминък почти няма. След поголовното избиване на животните заради шапа, и малкото стопани, които искаха да съживят района с развитие на животновъдството, се отказаха. Ресурсите не се използват, няма дори дървообработващи предприятия. Ако тук човек не иска да е граничен полицай или горски, ще трябва да си търси работа и да живее другаде.

Всички досегашни опити за икономическо съживяване на района са се провалили. От фондация „Биоразнообразие” смятат, че планината има още един шанс, но този път инициативата трябва да дойде отдолу. Две години еколозите  убеждаваха местното население, че ако ПП „Странджа” се впише в програмата на ЮНЕСКО за биосферни паркове, ще открие нови бизнес възможности, ще има право на еврофинансиране, а с марката на защитена територия ще завоюва и нови пазари. Но всичко това не може да бъде наложено „отгоре”, инициативата трябва да дойде от местното население и обществените структури, обяснява  Радостина Ценова.

 Както обикновено и в тази си идея еколозите  срещат съпротивата, недоверието и несъгласието на местните жители.

Моделът 

„Рьон” е биосферен резерват в средата на Германия, между източната и западната й част.  Географски районът много наподобява Странджа, разказва впечатленията си Андреана Андреева от БФБ. Обхваща 3 бундес провинции – Хесен, Тюрингер и Бавария. Веднага след обединението в източната част се закриват всички големи предприятия, младите хора се отправят на запад, районът остава без поминък. Но хората, останали да живеят в него, не се предават. Поемат инициативата, сдружават се и създават биосферен парк. Разположен е на огромна територия, обхващаща 75 общини в 6 области и 3 федерални провинции, всяка от които има свои закони за защитените територии. Управлението на парка е многостепенно: администрация на биосферния парк,  три дирекции на природните паркове в него, плюс структурите на общините и областите. Вероятно всички тези администрации са спорили и защитавали позиции, но са постигнали съгласие и сега Биосферен парк „Рьон” е сред най-модните туристически дестинации. Но туризмът, развиван тук е по-различен от общоприетия. Захранван е предимно от местното селско стопанство и занаятчийство. Всичко, което се предлага в парка е уникат, произведен на място. Малки семейни хотели посрещат гостите, а в ресторантските менюта дори е посочено от коя къща или селище в парка са закупени продуктите за приготвяне на ястията и напитките, задължително органично произведени в парка. Тук са произведени и сувенирите –  всичко, до което се докосват гостите, е с гарантиран местен произход, а марката на биопарка доказва чистотата на продуктите. „Рьон” привлича все повече туристи, и това е накарало младите да се завърнат в планината, за да работят за вече успелия семеен бизнес.

„Човек и биосфера”

В света по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО са регистрирани 564 биосферни паркове.  Възникнали върху поизоставащи в икономическо отношение райони, но със запазена природа, те вече успешно налагат на пазара своя продукт. Развиват предимно селско стопанство, занаятчийство и щадящи производства, които да подкрепят туризма.

България се присъединява към програма „Човек и биосфера” през 1977 г.с обявяването на 17 биосферни резервата. Предстои прилагането на Севилската стратегия, която изисква поделянето на резерватите на три свързани зони – сърцевидна, буферна и преходна, и прави възможно създаването на биосферен парк.

Биосферен парк „Странджа”

Според Радостина Ценова, местните хора се съпротивляват на идеята за биосферен парк, заради погрешната представа, че ще им бъдат наложени нови рестриктции. От 18 години те живеят в природен парк с неговите забранителни режими, но досега не им е хрумнало да потърсят от държавата някакви компенсации. Разделени на крайморски и планински жители, на царевци и малкотърновци, те не са успели да създадат нито едно трайно бизнес сдружение. Обеднели и обезверени, хората са лишени от всякаква инициативност. Успели са единствено да съхранят  природата и биосферният парк ще им даде възможност да я използват, считат от БФБ. Той няма да наложи нови забрани, тук ще могат да се развиват всякакви производства, стига те да щадят природата. Няма изискване за развитие единствено на биологично земеделие, но наличието му би било плюс за региона. Биосферният парк е марка, която може да се използва за икономическо съживяване на Странджа.  За създаването му не е нужна законодателна промяна, въпреки че понятието не съществува в българското законодателство. Не са наложени никакви срокове и граници. Той може да бъде създаден само, ако хората го поискат и когато го поискат. Предложението на еколозите е първо биосферният парк да се обособи на територията на сегашния природен парк, а по-късно към него да се приобщят и други общини – Приморско, Средец. За създаването му е нужна  подкрепата на всички заинтересовани страни. Формата, с която БФБ кандидатства пред ЮНЕСКО трябва да е подписана от общините, МОСВ и дирекцията на природния парк.

Омагьосан кръг

Сега в ПП „Странджа” живеят около 50000 души. Счита се, че ако се стимулира икономическото развитие, тук ще дойдат млади хора, които ще донесат нова култура и отношение към бизнеса. Но ще е нужна и целенасочена държавна политика. Младите  не се насочват към района, защото няма нормални пътища, училища, здравеопазване. Държавата пък не поддържа болници и училища, защото няма достатъчно хора, които да ги ползват. Колкото до пътищата в региона и връзката между отделните села, те никога не са били сред държавните приоритети.

Така омагьосаният кръг на Странджа не може да се разкъса. Според еколозите бисферният парк „Странджа” може да се превърне в марката, която ще изведе планината и хората, живеещи в нея, от безисходицата, в която се намират сега.

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet